Железопътна гара Ошибана

Алис слезе на гарата и прибра билета си в джоба, където да я очаква докато не й се наложи да й послужи по-късно. На негово място извади обявата, която бе лепнала в гилдията. Трябваше й точен адрес, но дори не знаеше как ще й помогне - не само, че не бе стъпвала на гарата и не знаеше къде точно се намираше, но и не бе идвала в града преди.
Може би щеше да попита някого или пък щеше да разчита на интуицията си...

На гарата имаше голям брой хора, всеки бързащ за някъде си...
Естествено момичето можеше да попита някой минувач или просто да разчита на късмета си.
На самият постер пишеше просто: Селото Байрян на запад от Ошибана.

Селото Байрян на запад от Ошибана, повтори мислено чернокоската. Наистина, спомняше си, че по-рано бе прочела, че бе в някакво близко село около Ошибана, но едва сега дребното момиче осъзна какво точно значеше това. Трябваше й още превоз до там, а тя нямаше пари. Може би щеше да походи, ако бе по-близо. Но да моли непознат човек да я закара до там дори не се обмисляше като възможен вариант. За сметка на това се замисли за нещо друго. Щеше несъмнено да стигне до селото, независимо какво й струваше. Бе решила нещо и щеше да го направи не толкова, че й пукаше за проклетия селянин и ангажиментите, които трябваше да изпълни обезателно, а защото не й се искаше да изневерява на себе си и да се отметне току-така от думата си. Но дори да стигнеше селото... какво щеше да последва после? Да търси този, как му беше името. Плъзна погледа си нагоре по обявата, където пишеше името, за да се подсети. Дарян. Да обикаля селото и да пита дали познават Дарян просто, защото той не бе особено умен и не бе дал точен адрес? Глупак... то за цяла мисия се считаше издирването и намирането му. Трябваше да й даде допълнително пари!
Бледата свъси недоволно вежди и извъртя очи. Е, за това щеше да мисли на място. На първо място трябваше да стигне до селото. Огледа се и реши, че ще е най-уместно да попита на някое гише, където чрез, надяваше се, коректните служители да намали шанса си да попадне на прост селянин. Приближи се до най-близкото гише като не се интересуваше дали има опашка, или не.
- Извинете. - Започна тя. - Знаете ли как да стигна до село Байрян?

Момичето изкара късмет и един млад мъж изглежда тъкмо се бе освободил. Той посрещна момичето с усмивка и отвърна:
- Байрян? Ами, това е запад от града. Имате късмет, че сте близко до пътя. - момчето се опитваше да отговори най-пълноценно, но все пак той си бе оттук, а момичето питаше очеваден за него въпрос.
- Ъм... имате ли карта? Мога да ви покажа пътя? - попита той с надежда.

- Нямам. Ще съм благодарна, ако ми дадете такава или замените картата с възможно най-точни описания, които да я заменят пълноценно. - Отговори момичето и с досада се огледа. Личеше си, че макар и превъзнесените, неискрени думи, чернокоската нямаше търпение вече не само да свърши със задачата, но и да се прибира. Сигурен знак за това бяха барабанящите по плота нежни пръсти и финото краче, което потупваше отчетливо по пода. - Също така ще помоля да ми кажете и още нещо. По какъв начин мога да стигна най-бързо? Далече ли е?

Младежа вдигна замислено глава и за момент обмисли въпроса:
- Ами... предполагам, че с карета ще е най-бързо, но те са скъпи. - ех, най-хубавите неща на света са безплатни. Като вървенето...
- Ъм, сигурна ли сте, че нямате карта на Фиоре? - попита момчето с надежда.

- Не съм сигурна дали съм я взела. - Промърмори замислена, ровейки се в чантата си - бездънна, като всяка друга чанта, която е женско притежание. Извади някакво смачкано листче, но трудно можеше да се определи като карта. Чак сега се сети, че е в нея - семейната карета я бе разнасяла нагоре-надолу и до сега не й бе трябвала. Но сега, когато се наложи, Алис се замисли дали мащаба е подходящ. - Ето - Рече, подавайки картата. - надявам се тази да е подходяща. - Промълви и се загледа в нея, очаквайки да й покажат на къде да мине възможно най-напряко и бързо.

Щом момичето изкара картата си услужливият младеж я хвана и опитно и разгърна.
Като цяло мащаба бе доста голям и картата бе на цялото Фиоре и единствено малки точици отбелязваха градовете.
- Мхм, само секунда. - обяви той и тупна два пъти по една точката, която обозначаваше "Ошибана" в същият миг картата сякаш зуумна и мащаба изведнъж стана доста по-малък и детайлен. Ето, че сега на картата града и околностите се виждаха ясно дори с улици и преки.
- Такам. Ние сме тук... - сложи пръст младежа и после направи една малка пътечка с пръстта си, която остави тънка прекъсната линия.
- Ииии трябва да минете оттук и тук... и ето го мястото. - обясни той все така чертаейки с тъмната линийка.
- Ясно ли е? - попита той възпитано.

Алис кимаше периодично с глава и попиваше и най-малките и дребни подробности, запечатвайки пътя в главата си. Не искаше да се изгуби, нали?
- Да, да.. - мрънкаше под нос в знак, че е разбрала. Повечето. - А колко време ще отнеме да стигна до там, ако вървя пеша?

Сложен въпрос... момчето се почеса и погледна Алис с преценяващ поглед.
- Не вървите особено бързо нали? - той пък от къде знаеше?
Явно "аристократичният" вид на момичето я представяше като мързелана... е най-вероятно бе така.
- Бързо ходене: двайсет минути, бавно: трийсет, ваше: час. - отбеляза той с усмивка.

- Ахааааааа.. ясно. - Отвърна с тъп поглед момичето и си взе, или по-точно изтръгна, картата от човека. - Благодаря и довиждане. - Промърмори тихо и тръгна към изхода на гарата. Дори да бе отнело не един, а два часа това не бе никак много. А и тя не вървеше чак толкова бавно.... нали?

Момчето, чието име Алис дори не се бе заинтересувала да научи й помаха за довиждане все така усмихнато.
- Бай, бай! - чу тя зад себе си, но не обърна внимание.
Вече знаейки пътя и научавайки тайната на картата момичето можеше да намери пътя си лесно... Оставаше само да си дотътри префарцуненият задник до там...

Алис сгъна наново изрядната си карта докато крачеше спокойно към изхода на гарата, но когато прекрачи прага префърцуненото й задниче спря и застана на едно място.
Само ако знаеше къде да пише... :/

//http://fairytail-bg.omgforum.net/t152-topic

Задничето на Алис можеше да ходи по улиците, може би?
Смисъл повече хора ползваха улиците, когато отиваха някъде... Е, естествено тя бе благородничка и може би искаше да тръгне по облаците?

//Аз трябва да направя малко теми в тоя раздел, че е бая.. пуст.