by Въведение
Много отдавна, във времената на моята младост, седях в един от ролевите клубове и подмятах в ръка зарче. Водещият ни бе излязъл във фас-пауза, а аз си мислих какво да направи героят ми нататъка. Изведнъж край масата ми се спря някакъв младеж на около 20 със странен блясък в очите. В ръцете си той държеше намачкано карирано листче, върху което с молив бе надраскан герой, показатели и т.н. „О! И ти ли си с клерик!!“ – развика се той – „И също трето ниво … А уиздъма колко ти е?“. Аз смутено отвърнах, че е 15. Е, в всмисъл, че е 14, но ние тук намерихме пръстен и … „А МОЯТ Е ДВЕДЕСЕТ И ШЕСТ!!! ВИДЯ ЛИ! НЕ СЪМ ЛИ ЯК!??“ – тържествувайки зарева непознатият и трескаво започна да ми обяснява, че неговият герой е полудемон и още +4 от амулет, и +1 защото си е купил някаква отвара, и … След като се отървах от този навлек, се почувствах пълно нищожество. И освен това, поради някаква причина ми се струваше, че този полу-демон … той не е съвсем прав.
Тази статия е написана за Водещите и е посветена на проблемите на „мънчкинизма“. Ако вие още или вече нямате подобни проблеми, вероятно ще ви се сторят интересни някои идеи изложени по-долу.
Глава 1. Кои са мънчкините? Мънчкин срещу Разказвача.
В ролевите статии обикновенно под „мънчкин“ се подразбира играч, чиито цели са:
- да получи възможно най-много опит, артефакти, бонуси към показателите;
- да учи всеки, всяко и всичко;
- да покаже на околните колко е безмерно „як“ .
Лично аз бих дал друго определение: мънчкин е играч, който има силно стеснено усещане за игровия свят. В нашата реалност има хора, стремящи се по различни пътища да спечелят колкото се може повече пари, да получат вечерната си доза, колекция корейски марки от 72-ра година или първия албум на „Иванушки Интърнешънъл“. Но светът се състои от много повече интересни неща, а уважението на другите може да се спечели по много различни начини.
Защо тогава Разказвачите не обичат, а в повечето случаи направо мразят мънчкините? В стремежа да се изтъкваш няма нищо лошо. Всъщност това е само здравословно желание да бъдеш по-добър, „по-силен“. Като правило, Водещите желаят да не им се проваля сюжета, да не им се убиват НИГ-овете, да не се оставят купища непотрябвали разработки, да не се заменя отиграването със скучно и еднообразно поведение в стил hack’n'slash, с разрушаването на атмосферата на играта. В това се състои проблемът с мънчкините. Това, което правите, вашето изкуство, вашият талант, се свежда до диаблоподобна игра с брадва +5, куестове за по-мощни брадви и море от живо месо, което трябва да се унищожи със същите тези … е, разбирате ме.
Глава 2. Да се лекува, да се премахва, да се игнорира.
Да започнем от края. Да се игнорира мънчкинът е невъзможно. Дори не си и помисляйте, че щом освен мънчкина имате трима нормални играчи, то сесията ще мине без особени проблеми. Ако не му се удаде да ви опропасти сюжета, то той ще:
- руши вашите словестни картини с реплики „ясно, ясно“,“аде не се увличай“,“аде нататъка“;
- внушава на всички приказки от рода на „как ние тримата пребихме блек драгона и мастъра зацикли да изчислява опита“;
- се оплаква колко са му омръзнали дългите разговори и не е ли време да пребият някого;
- разваля настроението ви, независимо дали го осъзнавате или не.
Мога да добавя още тридесетина точки, но мисля, че и така ви е ясно.
Да се премахне. Тук има купчина морално-етически трудности, свързани с вашата човечност и това, че той, обикновенно, е приятел на някой от нормалните играчи или, недай си Боже, ваш. Повярвайте ми, да го търпите ще е много по-лошо. Станете и кажете, че ви е писнало и че вие и/или вашите играчи повече не искате да го виждате на сесиите си. ВЪН! Не вярвайте на обещанията, че ще се поправи. Познавам само един мънчкин, който е сам се е поправил.
Ако мислите , че:
- той би бил добър играч , ако не…
- потенциално той е способен да …
- вие бихте могли да поправите …
- вашата задача, освен всичко останало, е да водите в ролевото движение добри играчи…
- лесните методи не са най-добрите…
тогава можете да опитате да помогнете на мънчкина. Именно да помогнете. Това е доста трудна задача и ако не сте уверени, че ще се справите, по-добре не се опитвайте. Някои личности изобщо не се поддават на лечение и това трябва да се помни.
Глава 3. Добрият доктор.
За онези които искат незабавно ръководство за действие, веднага ще кажа: да се опитате да се борите с мънчкините на ниво чудовища е напълно безполезно и като правило победата няма да е с вас. Ако го убиете, той ще се генерира отново. Ако не му дадете да разрушава, той ще си тръгне и ще ви смята за лош и неинтересен водещ. Ще останат онези същите неизползвани разработки, изхабени нерви и чувството на безпомощност.
Първо трябва да определите, към какво се свеждат всичките мероприятия по „лекуването“ на мънчкина. Не трябва да го правите друг. Трябва просто да разширите неговото усещане към воденето и игровия свят в частност. Да му се даде да разбере, че се играе не, за да се спечели срещу Водещия, да се напомпа до 99-о ниво и да се самоутвърди. Да се покаже, че удоволствие може да се получи и от отиграването на персонажа, разгадавайки заплетена главоблъсканица, спорейки с търговеца, избирайки плат за плаща, любувайки се на градския фонтан, скачайки върху отсечената глава на бармана (шегичка) и още по хиляди различни начини.
Сега, имайки представа за това, което ни предстои, можем да минем към това, какво конкретно трябва да се направи.
Глава 4. Скалпел.
Не може точно да се каже, какво именно и в каква последователност трябва да се направи. Всички хора са различни. Прилагам няколко способа от личния си опит.
- Подкопайте самата основа на мънчкинизма. Водете по система където няма нива и опит. Аз лично ползвам своя.
- Премахнете жизнените точки. Изпаюолзвайте система на раните (като например в Киберпънк 2020 или системите на Белите вълци). Раните трябва да дават минуси и трябва да се отиграват. Тежките рани не се лекуват за ден или дори седмица.
- Повишите реализма. В този план много е подходящ GURPS. Всяка сериозна битка е смъртоносно опасна. Удар с нож в незащитен корем почти винаги убива или предизвиква в последствие перитонит. Хора често умират от обикновенния шок от болката. Алебарда, кливър, шестопер пробиват всякакви доспехи. С три стрели в крака може само да се пълзи. Арбалетът лекува всички, в това число и мънчкините. Дайте им шанс да го разберат. Той също не иска да рискува своя герой и да се хвърля във всеки бой. Ако иска – убивайте без жалост.
- Увеличете детайлизацията. Повече детайли – повече възможности за взаимодействие със света и повече шансове поне за кратко да се отклони от пътя на Великия Тупаник.
- Разчупвайте стереотипите. Използвайте онова, което в невро-лингвистичното програмиране се нарича „разкъсване на шаблоните“. Нека добрият клерик с благото лице се окаже гаден продажник и предаде всички накрая. Не давайте „куестове“. Драконът е убит преди 300 години, съкровище изобщо не е имало. Принцесата станала проститутка. Гоблините са оранжеви, високи са 7 метра и кастват pwk. Изобщо изхвърлете официалните бестиарии и си направете свой. В условията на алогичен непознат свят мънчкинът е склонен да търси някакво постоянство, да създава връзки и дори (!) да се опитва да се сприятелява. Запращаш ковачницата на върха на някоя кула, а ковачите да се избират от елитни гладиатори и да им се кланят като на светии. Проблем.
- Смени системата. Добре я изучете, преди да почнете да водите. Игра по нова система предизвиква същата дезориентация.
- Преминете към активни методи. Способ много прост и често прилаган от други водещи. Покажете на мънчкина неговото лице. Нека в тълпата на убитите селяни/бунтовници/който-и-да-е попадне малко момиченце. Подробно опишете, как магическият му меч и отнася главата, кръвта пръска от бълбукащото й гърло върху рокличката, а малките ръчички трескаво се опитват да сграбчат въздуха. Сърцераздирателно зрелище, както казваше магаренцето Йори.
-Комбиниран способ. Злите гадове са изгорили селото, убили са всички и са заграбили златото. Тъй като мънчкинът тъкмо е искал да направи същото, той ще се обиди и ще се замисли. След това ще хукне да гони злите гадове, а когато ги настигне и победи, ще разбере, че е лошо да се прави така. Приветства се церемония по награждаване на великия победител и връчването на героя на цветя от момиченцето от предната точка. Нека поне разбере, кое е добро и кое е зло.
- Дядо Ву или методът от Фолаут. Старият дядо Ву отказа да покаже на нашия герой стила на Бялата Мъгла, защото той има мръсна карма и ръцете му са в кръв до рамената. Като резултат – голямо разочарование. При опита да се разправи със старчето, неко изпита този стил върху себе си, за да знае какво е изпуснал.
- Развиваме светогледа. Ето например магьосника от високата кула общува само с колекционери на картини. Тогава как да вземем от него куест? Проблем.
- От същата серия. Кой мънчкин не е мечтал да се вози на дракон? А как да ги опитоми? Принципно може да се отгледа от малко драконче възрастен за около 800 години. По-бързо – само с помоща на вълшебен елексир. Но такъв може да приготви само магът от високата кула от предната точка. А и съставките са рядкост. Ще се наложи да се мисли. Трябва да се отбележи, че питомните зверчета с техните малки проблеми достатъчно често отвличат супергероите от увлекателния процес по избиването на врати, зъби и т.н.
- Трупаме умения. Ето, да кажем, поигра нашият мънчкин няколко сесии и иска да научи тройния удар изпод щита или да покачи умението за тихо придвижване. А кой ще го научи? Наколо само селяни и идиоти наемници. За кралската академия трябва да се положи изпит по строева подготовка и знанието на основите на религията на Хекстор. И трябва да е благородник. Безплатно е учил само дядо Ву, но според слухове той се е пропил и изчезнал някъде. Трябва да се търси, какво да се прави …
Заключение.
Нещо ми се очертава в главата някакъв модул. Потръгнаха сюжетните линии. Къде все пак се е дянал тоя дядо+ …хъм. Сигурно са го отврекли глутница оранжеви гоблини. Всъщност, докато не съм се отдалечил от темата – метод за професионалисти.
-Максимум. Дайте на мънчкина супероръжие, фул плейт +5 и го хвърлете в иделичен селски край. Където вместо дракони – овце, хората са безоръжни, а местният велик маг е първо ниво и вечерта се запива и седи на пейката и гледа звезди. Нека мънчкинът прави каквото си поиска, той бързо ще разбере, че щастието не е в опита, а в …
Автор:[ Tetron ]
Превод: Владимир „Avisian“ Крилов
Оригиналната статия е публикувана на Rolemancer.Ru
Много отдавна, във времената на моята младост, седях в един от ролевите клубове и подмятах в ръка зарче. Водещият ни бе излязъл във фас-пауза, а аз си мислих какво да направи героят ми нататъка. Изведнъж край масата ми се спря някакъв младеж на около 20 със странен блясък в очите. В ръцете си той държеше намачкано карирано листче, върху което с молив бе надраскан герой, показатели и т.н. „О! И ти ли си с клерик!!“ – развика се той – „И също трето ниво … А уиздъма колко ти е?“. Аз смутено отвърнах, че е 15. Е, в всмисъл, че е 14, но ние тук намерихме пръстен и … „А МОЯТ Е ДВЕДЕСЕТ И ШЕСТ!!! ВИДЯ ЛИ! НЕ СЪМ ЛИ ЯК!??“ – тържествувайки зарева непознатият и трескаво започна да ми обяснява, че неговият герой е полудемон и още +4 от амулет, и +1 защото си е купил някаква отвара, и … След като се отървах от този навлек, се почувствах пълно нищожество. И освен това, поради някаква причина ми се струваше, че този полу-демон … той не е съвсем прав.
Тази статия е написана за Водещите и е посветена на проблемите на „мънчкинизма“. Ако вие още или вече нямате подобни проблеми, вероятно ще ви се сторят интересни някои идеи изложени по-долу.
Глава 1. Кои са мънчкините? Мънчкин срещу Разказвача.
В ролевите статии обикновенно под „мънчкин“ се подразбира играч, чиито цели са:
- да получи възможно най-много опит, артефакти, бонуси към показателите;
- да учи всеки, всяко и всичко;
- да покаже на околните колко е безмерно „як“ .
Лично аз бих дал друго определение: мънчкин е играч, който има силно стеснено усещане за игровия свят. В нашата реалност има хора, стремящи се по различни пътища да спечелят колкото се може повече пари, да получат вечерната си доза, колекция корейски марки от 72-ра година или първия албум на „Иванушки Интърнешънъл“. Но светът се състои от много повече интересни неща, а уважението на другите може да се спечели по много различни начини.
Защо тогава Разказвачите не обичат, а в повечето случаи направо мразят мънчкините? В стремежа да се изтъкваш няма нищо лошо. Всъщност това е само здравословно желание да бъдеш по-добър, „по-силен“. Като правило, Водещите желаят да не им се проваля сюжета, да не им се убиват НИГ-овете, да не се оставят купища непотрябвали разработки, да не се заменя отиграването със скучно и еднообразно поведение в стил hack’n'slash, с разрушаването на атмосферата на играта. В това се състои проблемът с мънчкините. Това, което правите, вашето изкуство, вашият талант, се свежда до диаблоподобна игра с брадва +5, куестове за по-мощни брадви и море от живо месо, което трябва да се унищожи със същите тези … е, разбирате ме.
Глава 2. Да се лекува, да се премахва, да се игнорира.
Да започнем от края. Да се игнорира мънчкинът е невъзможно. Дори не си и помисляйте, че щом освен мънчкина имате трима нормални играчи, то сесията ще мине без особени проблеми. Ако не му се удаде да ви опропасти сюжета, то той ще:
- руши вашите словестни картини с реплики „ясно, ясно“,“аде не се увличай“,“аде нататъка“;
- внушава на всички приказки от рода на „как ние тримата пребихме блек драгона и мастъра зацикли да изчислява опита“;
- се оплаква колко са му омръзнали дългите разговори и не е ли време да пребият някого;
- разваля настроението ви, независимо дали го осъзнавате или не.
Мога да добавя още тридесетина точки, но мисля, че и така ви е ясно.
Да се премахне. Тук има купчина морално-етически трудности, свързани с вашата човечност и това, че той, обикновенно, е приятел на някой от нормалните играчи или, недай си Боже, ваш. Повярвайте ми, да го търпите ще е много по-лошо. Станете и кажете, че ви е писнало и че вие и/или вашите играчи повече не искате да го виждате на сесиите си. ВЪН! Не вярвайте на обещанията, че ще се поправи. Познавам само един мънчкин, който е сам се е поправил.
Ако мислите , че:
- той би бил добър играч , ако не…
- потенциално той е способен да …
- вие бихте могли да поправите …
- вашата задача, освен всичко останало, е да водите в ролевото движение добри играчи…
- лесните методи не са най-добрите…
тогава можете да опитате да помогнете на мънчкина. Именно да помогнете. Това е доста трудна задача и ако не сте уверени, че ще се справите, по-добре не се опитвайте. Някои личности изобщо не се поддават на лечение и това трябва да се помни.
Глава 3. Добрият доктор.
За онези които искат незабавно ръководство за действие, веднага ще кажа: да се опитате да се борите с мънчкините на ниво чудовища е напълно безполезно и като правило победата няма да е с вас. Ако го убиете, той ще се генерира отново. Ако не му дадете да разрушава, той ще си тръгне и ще ви смята за лош и неинтересен водещ. Ще останат онези същите неизползвани разработки, изхабени нерви и чувството на безпомощност.
Първо трябва да определите, към какво се свеждат всичките мероприятия по „лекуването“ на мънчкина. Не трябва да го правите друг. Трябва просто да разширите неговото усещане към воденето и игровия свят в частност. Да му се даде да разбере, че се играе не, за да се спечели срещу Водещия, да се напомпа до 99-о ниво и да се самоутвърди. Да се покаже, че удоволствие може да се получи и от отиграването на персонажа, разгадавайки заплетена главоблъсканица, спорейки с търговеца, избирайки плат за плаща, любувайки се на градския фонтан, скачайки върху отсечената глава на бармана (шегичка) и още по хиляди различни начини.
Сега, имайки представа за това, което ни предстои, можем да минем към това, какво конкретно трябва да се направи.
Глава 4. Скалпел.
Не може точно да се каже, какво именно и в каква последователност трябва да се направи. Всички хора са различни. Прилагам няколко способа от личния си опит.
- Подкопайте самата основа на мънчкинизма. Водете по система където няма нива и опит. Аз лично ползвам своя.
- Премахнете жизнените точки. Изпаюолзвайте система на раните (като например в Киберпънк 2020 или системите на Белите вълци). Раните трябва да дават минуси и трябва да се отиграват. Тежките рани не се лекуват за ден или дори седмица.
- Повишите реализма. В този план много е подходящ GURPS. Всяка сериозна битка е смъртоносно опасна. Удар с нож в незащитен корем почти винаги убива или предизвиква в последствие перитонит. Хора често умират от обикновенния шок от болката. Алебарда, кливър, шестопер пробиват всякакви доспехи. С три стрели в крака може само да се пълзи. Арбалетът лекува всички, в това число и мънчкините. Дайте им шанс да го разберат. Той също не иска да рискува своя герой и да се хвърля във всеки бой. Ако иска – убивайте без жалост.
- Увеличете детайлизацията. Повече детайли – повече възможности за взаимодействие със света и повече шансове поне за кратко да се отклони от пътя на Великия Тупаник.
- Разчупвайте стереотипите. Използвайте онова, което в невро-лингвистичното програмиране се нарича „разкъсване на шаблоните“. Нека добрият клерик с благото лице се окаже гаден продажник и предаде всички накрая. Не давайте „куестове“. Драконът е убит преди 300 години, съкровище изобщо не е имало. Принцесата станала проститутка. Гоблините са оранжеви, високи са 7 метра и кастват pwk. Изобщо изхвърлете официалните бестиарии и си направете свой. В условията на алогичен непознат свят мънчкинът е склонен да търси някакво постоянство, да създава връзки и дори (!) да се опитва да се сприятелява. Запращаш ковачницата на върха на някоя кула, а ковачите да се избират от елитни гладиатори и да им се кланят като на светии. Проблем.
- Смени системата. Добре я изучете, преди да почнете да водите. Игра по нова система предизвиква същата дезориентация.
- Преминете към активни методи. Способ много прост и често прилаган от други водещи. Покажете на мънчкина неговото лице. Нека в тълпата на убитите селяни/бунтовници/който-и-да-е попадне малко момиченце. Подробно опишете, как магическият му меч и отнася главата, кръвта пръска от бълбукащото й гърло върху рокличката, а малките ръчички трескаво се опитват да сграбчат въздуха. Сърцераздирателно зрелище, както казваше магаренцето Йори.
-Комбиниран способ. Злите гадове са изгорили селото, убили са всички и са заграбили златото. Тъй като мънчкинът тъкмо е искал да направи същото, той ще се обиди и ще се замисли. След това ще хукне да гони злите гадове, а когато ги настигне и победи, ще разбере, че е лошо да се прави така. Приветства се церемония по награждаване на великия победител и връчването на героя на цветя от момиченцето от предната точка. Нека поне разбере, кое е добро и кое е зло.
- Дядо Ву или методът от Фолаут. Старият дядо Ву отказа да покаже на нашия герой стила на Бялата Мъгла, защото той има мръсна карма и ръцете му са в кръв до рамената. Като резултат – голямо разочарование. При опита да се разправи със старчето, неко изпита този стил върху себе си, за да знае какво е изпуснал.
- Развиваме светогледа. Ето например магьосника от високата кула общува само с колекционери на картини. Тогава как да вземем от него куест? Проблем.
- От същата серия. Кой мънчкин не е мечтал да се вози на дракон? А как да ги опитоми? Принципно може да се отгледа от малко драконче възрастен за около 800 години. По-бързо – само с помоща на вълшебен елексир. Но такъв може да приготви само магът от високата кула от предната точка. А и съставките са рядкост. Ще се наложи да се мисли. Трябва да се отбележи, че питомните зверчета с техните малки проблеми достатъчно често отвличат супергероите от увлекателния процес по избиването на врати, зъби и т.н.
- Трупаме умения. Ето, да кажем, поигра нашият мънчкин няколко сесии и иска да научи тройния удар изпод щита или да покачи умението за тихо придвижване. А кой ще го научи? Наколо само селяни и идиоти наемници. За кралската академия трябва да се положи изпит по строева подготовка и знанието на основите на религията на Хекстор. И трябва да е благородник. Безплатно е учил само дядо Ву, но според слухове той се е пропил и изчезнал някъде. Трябва да се търси, какво да се прави …
Заключение.
Нещо ми се очертава в главата някакъв модул. Потръгнаха сюжетните линии. Къде все пак се е дянал тоя дядо+ …хъм. Сигурно са го отврекли глутница оранжеви гоблини. Всъщност, докато не съм се отдалечил от темата – метод за професионалисти.
-Максимум. Дайте на мънчкина супероръжие, фул плейт +5 и го хвърлете в иделичен селски край. Където вместо дракони – овце, хората са безоръжни, а местният велик маг е първо ниво и вечерта се запива и седи на пейката и гледа звезди. Нека мънчкинът прави каквото си поиска, той бързо ще разбере, че щастието не е в опита, а в …
Автор:[ Tetron ]
Превод: Владимир „Avisian“ Крилов
Оригиналната статия е публикувана на Rolemancer.Ru
