by Множеството къщурки и сгради, създаваха мрежа от малки улички, чрез които, всеки добре запознат можеше да си спести няколко минутки вървене по главните улици. Естествено винаги имаше вероятност и да се изгубиш из този миниатюрен лабиринт, но пък си заслужаваше.
5 posters
Малките улички
Antagonista- Admin
- Брой мнения : 1230
Join date : 25.09.2010
Герой
Гилдия: ∞
Възраст: 999
Ранг: X
devida- Admin
- Брой мнения : 213
Join date : 12.12.2010
Местожителство : Sliven
Герой
Гилдия:
Възраст:
Ранг:
С бавна крачка Ричър прекоси две улички, влизайки в трета, стискайки здраво сака си. Погледът му обхождаше хоризонта, като се опитваше да запомни всеки един детайл. Всичко наоколо бе непознато и интересно. Типично за едно хлапе...
Antagonista- Admin
- Брой мнения : 1230
Join date : 25.09.2010
Герой
Гилдия: ∞
Възраст: 999
Ранг: X
И Джак премина безопасно, без НИКАКВИ преживявания. Сака му бе все така с него. От една съседна уличка го гледаха няколко чифта тъмни очи с поглед гадаещ нещо лошо.
"Скоро!" - казваха тези безмълвни, мрачни очи....
"Скоро!" - казваха тези безмълвни, мрачни очи....
Аарон Блак- Нюб
- Брой мнения : 452
Join date : 20.03.2011
Местожителство : България, София
Герой
Гилдия: 2
Възраст: 21
Ранг: Е
И ето че великата одисея на момчето и доктора започна. Чакаха ги толкова много приключения и експерименти че Джак тепърва щеше да познае какво е страх.
Нисичкия доктор не обърна кой знае колко внимание на стараното момче, беше сигурен че го познава от някъде и именно това чувство на ДежаВу тревожеше малко доктора. НЕ! Не го тревожеше той беше Франк Франкенщайн! Всички щяха да разберат на какво е способен!
Джак упорито търчеше след доктора и уж се опитваше да му върне скалпела. Но това бяха глупости той просто беше запленен от този човек.
Някой някога беше казал "Виж се и се отчай, виж ме и познай силата!"
Който и да беше този човек то той бе казал тези думи за Франк Франкенщайн.
Сдакия му глас сравнен само с този на Луцифер прониза нощта и достигна ушите на момчето което упорито вървеше по стъпките му. Нощта беше хладна и студена тъмната и много тясна улица не разкриваше какво има пред Франк, а доктора заговори с почти магическия си глас.
- Знай момче нещата които ще произтекат от това че си тръгнал след мен ще са по страшни от усмивката на смъртта и по прекрасни от сърцето на Господ обляно в кръв докато го стискам в ръката си и усещам последните му туптения. Невината ти душа ще се прекърши и преизкове... защото знай че аз не съм никой друг освен Франк! И това име ще стане по известно и от това на Луцифер смрадливия принц на мрака! Така че ти реши сам момче искаш ли да ме последваш и да обречеш себе си на мен? - Фарнк изпадна в див смях. Някъде някъде зазвуча най страната песен на света и тя достигна до ушите на момчето в синхрон с думите на доктора.
Песента която Джак чу!
Нисичкия доктор не обърна кой знае колко внимание на стараното момче, беше сигурен че го познава от някъде и именно това чувство на ДежаВу тревожеше малко доктора. НЕ! Не го тревожеше той беше Франк Франкенщайн! Всички щяха да разберат на какво е способен!
Джак упорито търчеше след доктора и уж се опитваше да му върне скалпела. Но това бяха глупости той просто беше запленен от този човек.
Някой някога беше казал "Виж се и се отчай, виж ме и познай силата!"
Който и да беше този човек то той бе казал тези думи за Франк Франкенщайн.
Сдакия му глас сравнен само с този на Луцифер прониза нощта и достигна ушите на момчето което упорито вървеше по стъпките му. Нощта беше хладна и студена тъмната и много тясна улица не разкриваше какво има пред Франк, а доктора заговори с почти магическия си глас.
- Знай момче нещата които ще произтекат от това че си тръгнал след мен ще са по страшни от усмивката на смъртта и по прекрасни от сърцето на Господ обляно в кръв докато го стискам в ръката си и усещам последните му туптения. Невината ти душа ще се прекърши и преизкове... защото знай че аз не съм никой друг освен Франк! И това име ще стане по известно и от това на Луцифер смрадливия принц на мрака! Така че ти реши сам момче искаш ли да ме последваш и да обречеш себе си на мен? - Фарнк изпадна в див смях. Някъде някъде зазвуча най страната песен на света и тя достигна до ушите на момчето в синхрон с думите на доктора.
Песента която Джак чу!
devida- Admin
- Брой мнения : 213
Join date : 12.12.2010
Местожителство : Sliven
Герой
Гилдия:
Възраст:
Ранг:
За първи път в живота си Ричър изпита нещо, което никога не бе изпитвал. Чувство, което не знаеше как се нарича, по простата причина че не го бе опознал. Хлапето, което щом усетеше опасност тичаше към нея, вместо да прикриеше очи сега стоеше вцепенено. Явно бе, че неопитният анимагус бе привлечен в капана на доктора. Току що Ричър бе напуснал безопасните предели и сега се намираше в мрачна уличка, изолирана от обществото. Той, докторът и сака. Стискайки здраво сака, Ричър направи няколко бавни крачки към доктора, хващайки скалпелът за острието, като го подаде напред, очаквайки непознатият да го поеме. Ричър не издаде звук. Топла червеникава течност започна да се стича от левия му показалец. Хлапето я игнорира, Ричър впери поглед в очите на непознатия, очаквайки той да си прибере скалпела. Не издаде нито звук, не отговори на въпроса му. Наоколо прозвуча музика, музика която го накара да настръхне, точно като стареца. " Той е луд... Но... Не е луд... Не знам... " - Мислите бързо преминаха през мозъка му, като се изгубиха. Сега Ричър бе празноглавец. Той не мислеше за нищо. Просто наблюдаваше ситуацията. Просто чакаше...
Аарон Блак- Нюб
- Брой мнения : 452
Join date : 20.03.2011
Местожителство : България, София
Герой
Гилдия: 2
Възраст: 21
Ранг: Е
Едва потекла топлата рубинена "кралска" кръв на момчето, доктора пое дълбоко въздух през носа си все едно подуши нещо. Извърна глава и видя кръвта стичаща се от ръката на Джак.
- Тъй красива и топла... - Той се приближи до ръката му. Хвана скалпела за дръжката и се взря в очите на момчето. След това докато то още стискаше острието той просто започна да тегли скалпела от ръката му. Разреза беше равен чист и преряза дланта му от към вътрешната част на ръката. - Всичко в този свят е захранвано от кръвта момче! Това е единствената парична единица!
Доктора изпадна в смях, вече държеше скалпела от чието метално острие капеше топлата кръв. С едната си ръка той бръкна и извади бяла като сняг носна кърпа и уви острието като през плата изби рубинено червено петно.
Докато всичко това се случваше в долния край на улицата спря най страната каляска съществуваща някога. Тя беше теглена от два коня и нямаше кочияш. По конете нямаше ни плът ни сухожилия, те бяха от жълтеникави кости а копитата им подковани от метал тракаха по паветата на улицата. Самата карета беше от черно абаносово дърво. Франк намести монокъла си и подвикна към момчето с кървящата ръка.
- Ето че превоза ни дойде! - Едва довършил репликата той се запъти към каретата а вратата и се отвори самичка вътре беше непрогледен мрак но доктора влезе вътре все едно че това беше най-обикновеното нещо на света. Той потъна в мрака и изчезна от погледа на момчето за миг. След това се показа леко навън и му подвикна. - Е идваш ли ?
- Тъй красива и топла... - Той се приближи до ръката му. Хвана скалпела за дръжката и се взря в очите на момчето. След това докато то още стискаше острието той просто започна да тегли скалпела от ръката му. Разреза беше равен чист и преряза дланта му от към вътрешната част на ръката. - Всичко в този свят е захранвано от кръвта момче! Това е единствената парична единица!
Доктора изпадна в смях, вече държеше скалпела от чието метално острие капеше топлата кръв. С едната си ръка той бръкна и извади бяла като сняг носна кърпа и уви острието като през плата изби рубинено червено петно.
Докато всичко това се случваше в долния край на улицата спря най страната каляска съществуваща някога. Тя беше теглена от два коня и нямаше кочияш. По конете нямаше ни плът ни сухожилия, те бяха от жълтеникави кости а копитата им подковани от метал тракаха по паветата на улицата. Самата карета беше от черно абаносово дърво. Франк намести монокъла си и подвикна към момчето с кървящата ръка.
- Ето че превоза ни дойде! - Едва довършил репликата той се запъти към каретата а вратата и се отвори самичка вътре беше непрогледен мрак но доктора влезе вътре все едно че това беше най-обикновеното нещо на света. Той потъна в мрака и изчезна от погледа на момчето за миг. След това се показа леко навън и му подвикна. - Е идваш ли ?
devida- Admin
- Брой мнения : 213
Join date : 12.12.2010
Местожителство : Sliven
Герой
Гилдия:
Възраст:
Ранг:
Ричър остана запленен от мъжа. Момчето просто стоеше и го наблюдаваше, игнорирайки болката и стичащата се от пръста му кръв. Всичко бе някак си мистично. Музиката, мъжа, всичко. Сякаш нещата които се случваха бяха нереални.
- Сънувам ли? - Попита момчето, без да отделя поглед от непознатия. Чу се звук. Към тях се приближи карета. Мистична карета, изникнала от нищото. Сърцето на Ричър потрепери.
- Сънувам... - Думата бе изговорена бавно и някак отнесено. Погледът на момчето се премести към каретата. - " Е, идваш ли? " - Това бе въпросът зададен от непознатия.
- Тръгваме? Накъде? - Объркано попита Ричър. Хлапето все още не разбираше какво става. Всичко бе толкова объркано.
- Да... Аз сънувам. Определено...
- Сънувам ли? - Попита момчето, без да отделя поглед от непознатия. Чу се звук. Към тях се приближи карета. Мистична карета, изникнала от нищото. Сърцето на Ричър потрепери.
- Сънувам... - Думата бе изговорена бавно и някак отнесено. Погледът на момчето се премести към каретата. - " Е, идваш ли? " - Това бе въпросът зададен от непознатия.
- Тръгваме? Накъде? - Объркано попита Ричър. Хлапето все още не разбираше какво става. Всичко бе толкова объркано.
- Да... Аз сънувам. Определено...
Аарон Блак- Нюб
- Брой мнения : 452
Join date : 20.03.2011
Местожителство : България, София
Герой
Гилдия: 2
Възраст: 21
Ранг: Е
- Как на къде, момче? - Франк беше разочарован че трябва да го чака да се качи в каретата. - В замъка ми естествено!
Кумико Накамура- Духовен Призовател
- Брой мнения : 644
Join date : 18.02.2011
Местожителство : Стара Загора
Герой
Гилдия: 2
Възраст: 15
Ранг: Д
Кумико вървеше напред и момчето след нея. Изглежда се намираха на главната улица, съдейки по множеството хора и най-различни сергии. Но къде ли се намираше човекът, който бе пуснал поръчката?
- Имаш ли идея как ще намерим нашия човек? - попита момичето и се зачете в листа с мисията.
Беше погледнала по-рано, че трябва да ходят в град Оук, но не се беше зачитала по-подробо.
- Имаш ли идея как ще намерим нашия човек? - попита момичето и се зачете в листа с мисията.
Беше погледнала по-рано, че трябва да ходят в град Оук, но не се беше зачитала по-подробо.
Аарон Блак- Нюб
- Брой мнения : 452
Join date : 20.03.2011
Местожителство : България, София
Герой
Гилдия: 2
Възраст: 21
Ранг: Е
Момичето което бързо намери смачкания лист хартия който те бяха свалили от таблото с мисиите зачете неговото съдържание :
Мисията не беше кой знае колко трудна и беше хубаво че беше написано къде трябваше да се отиде а и се оказа че те с момчето бяха съвсем на близо.
До всички заинтересовани магьосници, натъкнах се на един изключително рядък магически предмет и искам да тествам неговите способности за да мога да направя антидот или противосредство на неговите сили.
Искам да прекарате един ден под ефекта на предмета.
Възнаграждение на всеки от маговете по 150 бижу
Желаещите да заповядат в град Оук, централната улица, "Магазина за Съмнителни Артикли"
P.S.
Отворен по всяко време на денонощието!
Мисията не беше кой знае колко трудна и беше хубаво че беше написано къде трябваше да се отиде а и се оказа че те с момчето бяха съвсем на близо.
Ардрой Хелман- Елементалист
- Брой мнения : 154
Join date : 30.01.2011
Местожителство : Тетевен
Герой
Гилдия: Фейри Тейл
Възраст: 18
Ранг: Е
Хелман се доближи до комику и също погледна в листа , след няколко секунди взиране и сериозно изражение на лицето му , той се дръпна отново и без да се замисли отговори бързо и рязко...
-Идея си нямам къде е магазина....- нищо ново за него , тъй като ориентацията му с карта е зле , а сега не намираше нищо подобно , затова отново потъна в мисли и продължи да говори...
-Защо не питаме някой местен?
-Идея си нямам къде е магазина....- нищо ново за него , тъй като ориентацията му с карта е зле , а сега не намираше нищо подобно , затова отново потъна в мисли и продължи да говори...
-Защо не питаме някой местен?
Кумико Накамура- Духовен Призовател
- Брой мнения : 644
Join date : 18.02.2011
Местожителство : Стара Загора
Герой
Гилдия: 2
Възраст: 15
Ранг: Д
Кумико реши, че идеята на момчето е добра и започна да се оглежда. Търсеше някой, който да попита и междувременно се оглеждаше за мястото.
Аарон Блак- Нюб
- Брой мнения : 452
Join date : 20.03.2011
Местожителство : България, София
Герой
Гилдия: 2
Възраст: 21
Ранг: Е
Момичето както се оглеждаше видя че няма нужда да питат никой местен защото се намираха съвсем близко до магазина и можеха направо да го посетят. Той се намираше от другата страна на улицата и беше на пръв поглед не от най-оживените места.
*Е късмет с опита сега да влезете вътре ( =
*Е късмет с опита сега да влезете вътре ( =
Кумико Накамура- Духовен Призовател
- Брой мнения : 644
Join date : 18.02.2011
Местожителство : Стара Загора
Герой
Гилдия: 2
Възраст: 15
Ранг: Д
Щом забеляза мястото Кумико се запъти натам. Хвана Хелман за ръката да не го загуби в тълпата и продължи. Преправяше път през хората. Беше твърдо решена да стигне до мястото. В близост до магазина вече нямаше толкова много хора и тя пусна момчето.
- Ще влизаме ли? – попита го тя.
- Ще влизаме ли? – попита го тя.
|
|
|