Крайбрежието

Алис бързо настигна Дарян, още повече, че сега походката й бе лека и изпълнена със задоволство.
- Ще започваме ли? - Отвърна с усмивка, разтривайки хищнически длани. По бледата кожа можеше да се забележат проблясващи искрици, които играеха по плътта й подобно на малки змийчета. - Разкажи ми повече за тази риба. С какво се храни, как се лови по принцип.... Да не е от ония, летящите? Би било толкова хубаво! - Възкликна детето и си представи как от пръстите й биват изстреляни концентрирани светкавици, които покосяват едрите рибоци още във въздуха! Да, така щеше да е далеч по-удобно, отколкото да се мъчи с оная дребна въдица да се пъне като глист на буца... а и щеше да й се отдаде удобна възможност да си вдигне нивото на умението XD

Щом Алис достигна големият мъж, той се зачуди къде му е въдицата...
- Какво направи с прекрасната ми въдица?! - попита той удивен.
Нима това момиче, дори магьосница бе заебала собствеността поверена от Дарян?
Не трябваше да пуска такава обява за маг... те винаги прецакваха нещата.
Независимо от това мъжа не избухна, явно бе по-уравновесен от повечето.

//Страйк: 1

- Спокойно, на сигурно място е. - Отвърна спокойно момичето с уверен и нетрепващ поглед, който говореше, че вярва сляпо в думите си. Всъщност спокойствието, което цареше на лицето й можеше дори да вдъхне такова у другите заобикалящи я. Несъмнено лице на лидер, който съумяваше да държи хаоса далеч от редиците си. - Пък и да не беше така, на тебе за какво ти е толкова малка... Имаш ли деца?

Игнорирайки въпроса на момичето, грамадният мъж изсумтя и посочи една малка лодка, дълга не повече от 2,5 метра.
Като цяло имаше две дъски за сядане и една голяма кутия в единият край.
Следвайки Дарян, двамата се качиха в нея и той започна да гребе.
Щом се намериха на около 50 метра навътре, той спря да гребе и взе въдицата си.
- Сега как ще ловиш риба? - попита той с интерес, все пак Алис бе обявила, че ще се справи...

Недоволното сумтене и игнориране на въпроса й не подразниха Алис, а напротив - тя се ухили доволно с идеята, че бе нацелила болна и неприятна тема. Нямаше нищо по-хубаво от това помрачено изражение на неудобство и стара, забравена болка или самота <3
Все така усмихната тя се настани на лодката, но по свойски и префърцунен начин - подобно на туристите, които очакваха срещу заплащане да ги разкарват насам-натам. Навлизайки вече в дълбоките води, заоглежда спокойната, водна повърхност, която ги обгръщаше със спокойната си прегръдка, така търсена от мнозина рибари, които идваха тук просто заради тишината и почивката. Очакваше се... да е досадно и скучно.
Замислена, Алис изведнъж насочи изненадания си поглед към едрия мъж. Как щяла да лови риба ли? А как щеше да лови едрата, всеизвестна риба с тънка пръчка като игла и с крехкото си тяло? Може би трябваше да си зададе този въпрос още преди да приеме задачата, но не го направила просто, защото дори не го обмисляше като вариант.
- С магия, много ясно. - отвърна с досада, сякаш Дарян бе длъжен да знае отговора на въпроса си. - Аз съм светкавичен елементалист!

- Уууу? - отвърна с интерес мъжа и извади въдицата си, като с едно ловко мятане я запрати надалеч.
- Давай да видим... - подкани я той в очакване на "магията".

- Искаш демонстрация? - Попита детето и със спокоен поглед проследи траекторията на падащата въдица. Приближи се до готвача, сядайки до него като го погледна със смирена усмивка, вдъхваща единствено увереност и вътрешен покой и хармония. Постави ръка на рамото му плъзгайки ръка нагоре надолу съчетавайки успокояващия жест с игривите си, боцкащи електрически игли, които плъзнаха по кожата му при осъществяването на допира. - Имай търпение. - Изгука чернокоската с равен и монотонен, едва ли не хипнотизиращ глас.

И в действителност, ако не искаше да избие всичката риба в близост благодарение на добрите свойства като проводник на водата, трябваше да чака и чак тогава да ги покосява с малки, но премерени и смъртоносни светкавици, които да действат като изпепеляващи куршуми. Но за целта трябваше да вижда жертвата си - да се приближи към повърхността или дори да се прехвърля над нея. Въпросите й никога не бяха излишни, но когато оставаха без отговор... това нямаше как да не я затрудни.
- Е, докато чакаме няма ли да ми разкажеш повече за тази риба? - Попита отново, а погледа й се плъзна по повърхността с очакване.

Това щеше да отнеме доста време.

Дарян повдигна вежда, някак си... разочаравано. Явно очакваше малко по-бляскава демонстрация.
Въпроса на момичето обърна настроението му и той каза:
- Ами... те са доста големи риби, много вкусни! - започна той да реди случайно факти за рибоците.
- Ъми... движат се на пасажи. Ядат всичко, един път ми изядоха ключовете! - обясни той.
В същото време няколко от въпросните рибки се бяха прибрижили до примамката на рибаря.
- Като цяло са лесни за чистене, но се пълнят трудно понеже не са дебели. - продължаваше да говори той...

- Пасажи? - зяпна девойчето, като изглежда от цялата информация бе пресяла единствено това, което й се струваше важно и полезно, игнорирайки всичко останало включително пренебрежителното повдигане на вежди от отсрещната страна. Прехапа слабо и задоволно бледорозовата си устна, и впери поглед в примамката на рибаря, където очакваше скоро очите й да се спрат на потенциална жертва.
И наистина, като че ли още след първия повей на вятъра, който си играеше с катранено черните й коси, поклащайки ги така, че да гъделичкат деликатните детски рамена, зърна движение, но то не бе на монотонните вълни, които набраздяваха повърхността на водата, а движение на нещо живо.
И то не бе едно. Няколко от въпросните риби се намериха привлечени от съблазнителната примамка на Дарян. Не вярваше на очите си - изключително скромните й познания в тази област, приели формата на далечни и отдавна възприети спомени, шепнеха в съзнанието й, че всички видове риба, за които се сещаше и които се движеха на пасажи бяха единствено дребни или средни на размер риби, които нямаха възможност за друга защита. Но ето, че и този вид имаше подобни привички и съзнавайки това, Алис се намери широко усмихната. Детският, но схватлив ум вече обработваше различни идеи чрез които да се възползва от това и да наклони везните в своя полза така, както го правеха делфини и китове.
- Колко големи са пасажите обикновено? - зададе следващия си въпрос като следеше внимателно движението около примамката. Искаше да бъде сигурна, че ще улови правилния момент, когато ще се събере целия пасаж, но преди да си замине и, ако е възможно, да свърши работата си с риболова изведнъж.

- Ммм, около дузина. - обяви добрите новини Дарян, но после добави:
- Но, те се движат единично когато търсят храна и чак, когато един от тях намери той привиква другите.
Ето защо се движеха на пасажи: намирането на храна ставаше по-лесно, когато си в група. В същото време рибата, която се въртеше около примамката на големият мъж започна да си краде малки хапки...

Алис кимна мълчаливо, но на лицето й се бе запазила същата спокойна и дори доволна усмивка и смирен поглед, лишен от какъвто и да е яд или гняв. Просто, защото причина за тях нямаше и това малко "но" нямаше как да повлияе на плановете й. Защото дребната съумяваше да използва малките пречки и недостатъци като свои предимства.
Това, което той каза обаче, потвърди мислите й - когато свърши храната рибите ще си заминат и ще се наложи да хвърлят нова примамка, но също така и че сега бе моментът в който пасажът бе в пълния си състав – вече не просто бяха намерили храната, но и се бяха насъбрали около нея. След което щяха да се разпръснат.
Алис разбра, че няма повече време за губене. Настани се по-удобно в лодката, така че тежестта й да е разпределена равномерно и да няма никакво колебание в стойката. Не желаеше да падне в следващите няколко мигове и да пострада от собствената си магия. Не желаеше да се мокри изобщо. След това, без да губи и секунда излишно време, насочи крехките си ръце напред, с широко разтворени длани, в които готвачът забеляза да проблясват малки искри. След секунда само те вече бяха образували малки електрически топки, които пращяха и съскаха, и обливаха нежните детски длани в мека, синя светлина.
Едната опция, по-лесната и простата за изпълнение, бе просто да изстреля насъбраната енергия във водата, във възможно най-голяма близост до плячката й. Това също носеше своите рискове, като това събраната сила да не е достатъчна и едрите риби да се окажат твърде издръжливи за нея, но това не й пречеше да опита. И да даде най-доброто от себе си.
Лек опън на пръстите й, подобен на опъването на струни, и двете сфери се насочиха със сила и бързина към водата, точно от двете страни на пасажа, който да получи "лек" електрически шик и от двете страни, който да ги удари с двойна сила.
На теория... на теория би трябвало да се получи, помисли си в очакване докато очите й не изпускаха територията, в която бе зърнала движението.

На теория, може би идеята й се струваше добра, но на практика...
Щом двете електрически топки се отделиха от дланите й и се докоснаха до водата те се пръснаха като бомби и изпържиха всичко в близост до областа която удариха.
Все пак електричеството да пътуваше свободно през въздоха, то това се дължеше на високата устойчивост на въздуха да провежда ток... Докато водата от друга страна бе далеч, по-силен проводник и атаката на момичето се разпръсна.
Е поне концентраката бе достатъчно силен, че да достигне рибката, която крадеше храната. Дарян от друга страна гледаше като гърмян заек, но поне въдицата му не бе успяла да го "шокира".
От друга страна убитата риба излезе на повърхността с корема нагоре, готова за прибиране.
Момичето бе с една риба напред, но май трябваше да премисли тактиката си, ако не искаше да изцеди цялата си магическа сила....
Май щеше да се наложи да се измокри... поне малко.

Алис свъси недоволно вежди и се нацупи - виждаше се ясно, че богаташкото дете не бе доволно дори от мисълта теорията, която си бе изградила, да е невярна. Не харесваше провала и главния готвач мигом разбра това. А това да повали само една риба си бе истински провал, а не лъч светлина в гъстата тъма. Ръмжейки тихо, тя се приведе и приближи пръсти до повърхността на водата. Бе решила първо да експериментира и да намери по-подходяща тактика, а едва после, когато намери най-лесния и безопасен начин, да вложи повече от енергията си в него. Приближила ръка до солената вода, тя пусна определено количество неконцентрирана електрическа енергия.