Главните улици

Аарон беше уморен много уморен дълго време не беше виждал никакви хора. Беше хванал пътя в деня в който го бяха пуснали от дома и сега кръстосваше прашните друмища. Идея нямаше къде е или какво да прави умираше от глад и жажда. След много ходене стигна това забравено от бога място. Ами сега какво ли да прави?

****
Сериозно това беше много тъпо с темата в интересните местности щото го имаше дори в гайда че може да се почне от там.

// Е да ама точно от Райската кула ли да почваш? Айде, айде не плачкай.

Докато си обикаляше, младият мъж забеляза тълпа, която бе наобиколила някой.
Изглежда нещо се случваше и всички бяха превъзбудени, но за жалост от растоянието на което А'арон бе не можеше да чуе нищо...

Както винаги той не беше заинтересован със спорните забавления на "хората".
*Апропо възнамерявам строго да съблюдавам и спазвам характера на героя си.*

Те можеха да си правят каквото искат него не го интересуваше. Сега единствената му цел беше да намери място където да остане за през нощта на спокойствие и самота и да обмисли или по точно да създаде прана си за това какво точно трябва да прави.
Беше чел в една книга за магьосниците и за техните способности и беше решил в най-скоро време да се тества дали има такива. Надяваше се да има това щеше да го улесни значително беше много по лесно да си магьосник от колкото обикновен човек.
А`арон реши да направи няколко крачки назад и да се опита да заобиколи или дори отдалечи значително от тълпата мразеше хората а още повече мразеше множествата честно казано не харесваше никак и градовете но се налагаше да премине през този.

Саднатото емо, продължи по самотният си път в тъмната бездна, която наричаше живот. Докато вървеше забеляза, че на една от съседните сгради пишеше "Таверна". Ето ти, къде можеше да легне за вечерта...

Таванна ли просто поредната кръчма пълна със смрадливи пияници е сега щеше да провери... Блак трябваше да се храни и да преспи някъде може би това беше тук зависеше от това дали ще му хареса вътре. Надяваше се да може да се подслони на почтено и същевременно тихо и спокойно място. Трябваше да разпита хората малко повече за магьосниците може би тук щеше да получи повече информация.

//Почтенно и тихо място пхахахах...

Щом се приближи до таверната за жалост дочу, някои от нещата, които тълпата викаха.
- Оу, покажи ни магията си още веднъж! - викаше едно дете.
- Ах, маговете от Блу Пегасъс са истински красавци. - говореше една жена.
- Благодарим, че ни оттърва от онзи звяр! - казваха няколко мъже.
Дали мага тъкмо бе свършил с някоя поръчка за гилдията си? Най-вероятно. Дали бе истински маг? Не се знае.

А'арон влезе в таверната, която естествено миришеше на бира и хора. Вътре нямаше много хора, собственика, три пияници прекалено пияни за да седят отвън и един мъж с качулка. Мъжа с качулка бе мистериозен...

"Ужасно място..."- Беше единствената мисъл на зеленоокия. Нямаше какво да прави тук беше решил да излезе и да потърси нещо друго. Маговете тук му изглеждаха пълни надувковци и определено не искаше да ги заговаря самия факт че са тук в толкова изостанала и забравена от бога дупка ме говореше че не иска да има нищо общо с тях. Беше тръгнал да излиза от таверната когато погледа му се спря на мъжа с качулката. Хилядите книги който беше прочел изпълнени с приключения и какво ли още не му се стовариха в съзнанието. В тях винаги имаше по един тайнствен непознат в такова място с качулка... Любопитството му и детското желание в него за приказно приключение не се сдържаха и той се върна и насочи към мъжа с намерението ако при него е свободно да седне срещу него на масата но беше решен да не го заговаря пръв.

Естествено човека седеше сам и пред него имаше една единствена кана с медовина.
Щом Блак се приближи, той не реагира, а просто продължи да прави нещо с ръцете си.

Блек мислеше да постои още малко но ако нищо не се случеше щеше да си ходи от това проклето място смърдящо на пиачака.

// Оф ама ти сядаш при него >.>

Закачуленият мъж вдигна съвсем малко погледа си за да срещне този на момчето и попита:
- Какво искаш? - гласът му бе сух и студен, сякаш не човек, а призрак говореше.
А'арон можеше да усети нещо различно в този човек, нещо подобно на неговите чувства. Тъмнина и асоциалност...

- Господине... - А`арон се чудеше как да подведе разговора. - Прощавайте нов съм в града чудя се дали може да ми помогнете? Превлекахте ми вниманието не се ... как да го кажа ... вписвате в обстановката и ме заинтригувахте. Имам желание да членувам в някоя магическа гилдия и да уча магия. Търся също и място където да се настаня. Може ли да ми помогнете?

Качулката го изгледа с едно единствено око и момчето видя, че очите му бяха мрачни и дълбоки.
- Да ти приличам на тукашен? - попита го човека и отново продължи да си движе ръцете си под масата.
- Искаш да си маг, а? Какво те кара да мислиш, че бих те научил? - отговори му мъжа и зачака отговор, отмествайки погледа си към чашата. Интересно, но А'арон задаваше доста въпроси за тъжен и асоциален човек.... Защо ли се бе разприказвал толкова?

- Както казах именно вашето ... как да се изразя странно излъчване което не се вписва в тукашната обстановка не подтикна да говоря с вас. - Гласа му беше бавен спокоен методичен а в изказа и мимиките му се четеше голямо уважение към човека с качулката. - Сега след вашата последна реплика мога да заключа че вие наистина сте маг и съм бил прав в преценката. Наистина защо ли някой би искал да ме обучава? Отговора е не знам. Нима много често учителите нямат тайна причина защо да обучат някой чирак и често те не я споделят с него. Все си мисля че е така. Мен не ме интересува кой знае колко тази причина стига да получа достойно обучение. - Естествено тук излъга естествено че го интересуваше но първо трябваше да успее да намери учител.

Човека с качулата се усмихна с една такава доволна, тъмна усмивка, сякаш момчето бе попаднало в капана му.
- Имаш късмет... скучно ми е. - започна той все още движейки ръцете си, сякаш свиреше на невидимо пиано.
- Тъмно свърших една поръчка, но имам няколко дни докато се върна в гилдията... - продължи да обяснява той, видимо замислен.
За момент пръстите му замръзнаха и той продължи след миг.
- Познай какъв вид магия използвам и ще те науча на нещо интересно. - обяви мистериозният тип и се усмихна още по-широко.
Явно А'арон трябваше да си поиграе на детектив...

- Рицър ли момиче ? - Момчето се засмя... - Ам та ти не си ли? Имаш много интересна броня. - Той си поуправи униформата. - Е щом си добре аз ще си ходя. - И той тръгна бавно по улицата

Макар много от хората да я избягваха най сетне една баба и каза че по надолу по улицата на която се намираше има медицински център.
- Върви само надолу... но е далеч. - Предопреди я бабата и бързо бързо замина в тълпата.

Почти стигна в далечината се виждаше малка къщичка с огромна опашка от пред а над нея пишеше "Медицински център" Беше в типчния стил за града. Като че боговете се усмихнаха на момичето и то видя че последния човек на опашката беше имено младия полицай който обаче още не я беше видял.
Опашката вървеше ужасно бавно.

- О това ти ли си? - Момчето я погледна беше изключително красиво ясни прави черти а очите му бяха изумително дълбоки. Униформата му на градски страж беше предимно платнена и тук там подплътена с метал. Изглежда беше от по виш чин а не просто накакъв страж. - Мда това е единствения медицински център за работа с граждани другите са или воени или правителствени. - Той понамести куртката си и от долу се разкри разкошен меч с позлатена дръжка и обсипана с рубини... - Добре че е безплатен че нямам много пари... а и този преглед на простата никога не са ми правили дори не знам къде е простата .... а ти момиче как си по добре ли си? - Опашката мина още малко към вратата.

- Като рицар?- Момчето се засмя. - Всъщност аз съм такъв. - Той мръкна и извади огромен кеп документи. - Това че членувам в стражата не ми пречи и да преподавам в академята. - Той се наведе и понечи да целуне момичето по устните.