Главните улици

Той се потърка по лицето.
- Ама ти хич не си лесна. - Той се усмихна. - Мислех си че с чара си ще мога да разбера от къде имаш тези дрехи и защо се правиш че искаш да си рицар при положение че вече май си такава.
Опашката напредваше малко по бързо вече баха почти на врата. Хората ги гледаха и се чудеха какво става.
- Хей момиче аз съм Жан а ти ? - Представи се той и зачака отговор.

Вътре имаше трима лекари които преглеждаха едновремено и на трите легла. Тъкмо се бяха освободили две лилит седна и една сестра чевръсто взе да промива раната на червенокосата а Жон беше настанен на леглото до нея в мига в който ми казаха че трябва да си свали панталоно той почти превъртя. - Ама моля ви се как така пред всички. Но една сестра явно братовчетка на голямата стъпка яростно му смъкна панталона и той скоро бе по боксерки ... - Добре достатачно за сегааааааа- той започна да вика когато тя започна да му сваля и тях.

Момчето продължи да се дърпа докато брадатото същество не успя да му свали тотално боксерките и то не лъсна голо пред лицето на момичето но всичко си имаше граница когато сестрата му каза:
- А сега разствори блузки. - той не издържа и аха аха да я удари но бързо просто взе да се облича.
- Тук всички сте луди!!!- Завика той.
През това време главата на Лилит беше подходящо обработена и чу от лекаря си готова си момиче.
Е явно и двамата щяха да излязат от тук заедно.

Лилит стана от леглото и тръгна напред.
- Е, аз съм готова, чао! – явно се опитваше да се отърве по-бързо от Жан. Вече твърде много си губеше времето с него. Трябваше да отиде в Академията. Да почне обучението си. Да си направи живота по-смислен!!!

Antagonista написа:Човека с качулата се усмихна с една такава доволна, тъмна усмивка, сякаш момчето бе попаднало в капана му.
- Имаш късмет... скучно ми е. - започна той все още движейки ръцете си, сякаш свиреше на невидимо пиано.
- Тъмно свърших една поръчка, но имам няколко дни докато се върна в гилдията... - продължи да обяснява той, видимо замислен.
За момент пръстите му замръзнаха и той продължи след миг.
- Познай какъв вид магия използвам и ще те науча на нещо интересно. - обяви мистериозният тип и се усмихна още по-широко.
Явно А'арон трябваше да си поиграе на детектив...

- Моля ви господине... може би ще позная но трябва да ми отговорите на 5 въпроса за да е честно ... - Той се подсмихна ... - Все пак аз съм новак а вие Маг ... Съгласен ли сте на това малко състезание?

Веждите на мистериозният маг се вдигнаха нагоре:
- Цели пет? Май не си толкова интересен... - каза разочаровано господина.
След секунда размисъл той все пак склони, но допълни:
- Да или не въпроси. - явно нямаше намерение да улеснява нещата за момчето. Тъмна усмивка изгря върху лицето на тъмната личност и очите му светнаха.
- Питай... - изсъска той...

Аарон знаеше че трябва да си подбере добре въпросите за да може да отгатне. Беше му много важно и щеше да се постарае да вложи възможно най много от умствения си капацитет в мнимото състезание.
- Добре много ви благодаря за шанса. - Аарон започна да мисли за да се сети за въпрос. - Но моля ви много ви моля учителю преди въпросите кажете ми кой са видовете магия. Наистина знам че може това да ви обижда но аз съм новак и не знам нищо ама нищичко за магията.

- ХуаХуаахахахах! - засмя се мага, доста по-развеселено и тъмно от преди.
- Ти не знаеш какви видове магия има? И си тръгнал да ставаш магьосник? - явно странника нямаше задръжки в присмиването на хората. Той същност като цяло нямаше особено голямо уважение към хората...
- На колко си? Двайсет? Осемнайсет? Сигурно на шестнайсет! На твойте години вече бях се издигнал в гилдията. - обяви мъжа с лека горчивина в гласът си, сякаш темата не му бе приятна.
След кратък размисъл, той явно реши, че все пак може да научи младият глупак на нещо. Виждаше нещо познато в очите му и знаеше, че това бе последният му шанс да направи нещо от себе си.
- Ъх, има ВСЯКАКВИ видове магия. - започна мъжа... - Има магове, който могат да правят от нищо нещо, други си играят с елементите, а трети контролират света около тях.
След краткият си монолог той скърсти ръце пред гърдите си и вдигна един пръст.
- Следващият ти въпрос...

Нямаше начин мага не беше от най-сътрудническите. Аарон трябваше да изиграе добре картите си.
- Хъм... добре следващия ми въпрос е къде мога да намеря вашата гилдя... явно от вас няма да мога да се уча. Учител който намира ученика си за прекалено изостанал не може да научи никой. - Аарон зачака последния отговор който го интересуваше. Ако ли не то той просто щеше да си търси късмета другаде.
Имаше странното чувство обаче че "мага" няма да приеме добре думите му ако беше твърде горделив или имаше твърде "добро мнение за себе си" за това Аарон стегна дланите си в юмруци след като зададе въпроса си и даде цялата си сила в мускулите на ръцете му в резултат кокалчетата му побеляха.

Странният маг избухна в смях още докато момчето говореше.
- Хуахахахах! - смехът му бе весел и честен, извиращ от стомаха му. Въпреки тъмният си и мрачен характер, мъжа се засмя от сърце.
- Дори и да намериш гилдията ми не... не вярвам, че някой ще има търпението да те учи. - мъжа си пое дълбоко въздух за да успокой дишането си.
Отвън тълпата се бяха умълчали, явно мага който правеше шоу навън бе прекъснал представлението си.
- Това... беше добро. Не са ме разсмивали от много време. - мъжа вдигна два пръстта пред момчето и каза:
- Още три въпроса ти останаха... - напомни му той.

- Не мисля... по скоро въпросите ми към вас се изчерпаха. - Той реши да бъде честен и откровен.


- Вие сигурно сте някой добър и може би дори силен маг но първо не мисля че вие ще сте заинтересуван от ученик като мен а аз съм ... "твърде специален" а и мисля че вие сте странен. А второто е вие не си удържахте на думата а това не ми хареса втория ми въпрос вие не отговорихте на него напълно и за това смятам че сте прекалено нечестен за да има смисъл да продължавам опитите си.

Аарон каза това но не стана да си ходи просто остана да изгледа реакцията на мага. Смяташе да следи дори всяко негово мигване за да го проучи съвсем.

Малката реч на момчето събуди още стаен смях в мага. Мъже се разстресе от смях и когато Аарон се изказа до край странната личност вече бършеше сълзи.
- Оооо, ти си добър! Много добър!
Смехът на мъжа привчеле вниманието на гостилничаря, който гледаше двамата сякаш бяха луди.
В същото време отвън тълпата надихнаха изненадани възгласи...
Тъмният маг се опита да се спре, но явно Аарон найстина го бе развеселил.
Известно време мъжа се съсредоточаваше и отново мърдаше ръцете си, въпреки трудностите, който смеха създаваше.
След малко мага отвън влезна в стаята и Аарон видя, колко величествено изглеждаше мъжа. Бе висок, едър и с красива руса коса. Сини очи се подаваха иззад къдриците му и той с изненада се запъти към масата на Блак и мистериозният му спътник.
Преди младежа да успее да реагира, той седна на масата до него без да обели и една дума. Той просто гледаше напред в празното.
- Е, следващият ти въпрос ще е? - попита мъжа напълно игнорирайки речта на момчето, явно искаше да чуе още от младият комик...

- Нямам такъв... - Аарон реши че е крайно време да си ходи и реши да се изправи.

Без да казва нищо мага направи движение с пръстите си и в същият момент русият маг се вдигна от масата и направи място на Аарон да излезе...

- Няма ли да се опитате да ме спрете ... - Аарон беше намисли нещо. - Все пак вече научих толкова много за вас ... какво ще ме спре да отида при стражите? - Аарон блъфираше но беше сигурен че мага който е срещу него е замесен в нещо престъпно.

Странният магьосник едвам не избухна отново в смях, прикривайки устата си с една ръка.
- Ах, млади хора... Помня някога и аз бях като теб... - явно бе дошъл момента за приказки и Аарон можеше да види прииждащият флашбек.
- Когато бях колкото теб... дори по-малък, аз бях изключително беден. Нямах дом, нито семейство, но имах едно нещо. Амбиция. Амбицията да стана могъщ магьосник и да притежавам всички луксове на света. - явно това се бе случило преди доста време защото качулатият се бе замечтал, вдигайки глава и шарейки в нищото с очите си.
- И един ден, лутайки се из една гора срещнах един отшелник, който се оказа стар маг. - мага погледна към Блак и му се подсмихна.
- Молих го, заплашвах го, блъфирах и дори се опитах да се пазаря с него... - явно историята продължаваше.
- Накрая той ми предложи следното: да ме научи на всичко, което знае и накрая да го убия или да ми даде пари за да отида в академията.
Явно това бе края, защото мъжа направи секундна пауза оставяйки момчето да погълне всичко чуто до момента...

- И вие го убихте нали ? - Попита Аарон...

- Ти как мислиш? - попита го мага, поглеждайки го с поглед пълен с тъга и мрак....

- Предполагам че сте го убили. - Аарон мислеше че беше загазил. Какво ли го очакваше сега. Реши обаче да продължи с блъфа си. - Но въпреки всичко мисля че тичам достатъчно бързо че да стигна до стражата и да им подшушна едно две неща за вас. - Аарон се зачуди дали това е правилно но все пак реши да предизвика учителя. Мислеше си че може би ще предизвика достатъчно интерес в учителя заради дързостта си.

Мага видимо се развесели, но не се засмя. По скоро на лицето му се четеше изражение, което казваше "точно както очаквах", но в някакъв задоволителен начин, сякаш мага искаше хората да го виждат като тъмна фигура.
- Същност отказах да го убия и той ме взе под крилото си. Виждаш ли... не всичко е такова, каквото изглежда.
Напълно игнорирайки блъфа, отвърна тъмният маг.
- Как се казваш момче? - попита той...

От своя страна, качулатият маг се усмихна и отвърна:
- А, аз съм Декант.
След, което сложи ръка на рамото на момчето и го попита с интерес.
- Та, все още имаш няколко останали въпроса. - подкани го той. Явно момчето му бе допаднало...