Сергиите

По богатите улици на Магнолия, имаше множество сергиики, които продаваха абсолютно всичко за което можеше да се сети човек.
Ако човек търсеше храни, материали и подправки разбира се се насочваше към търговската улица. Дрънкулки и други различни магически предмети можеха да се намерят в другия край на града, където търговци предлагаха своята стока.
Тук можеха да се намерят всякакви магически предмети от средна и висока стойност.

//Очаква се попълване на стоката...

Чернокоската пъргаво се сля с навалицата в потока от хора. Макар скромната сума, с която разполагаше, си сложи лице на познавач и уверено заоглежда обсипаните с многообразна стока щандове. Че щеше да се пазари - това бе сигурно. Въпросът бе колко точно.
Сигурно в меркантилните си умения, Хан. "Искам... музика. Някакъв плейър? Ще се гътна от скука в противен случай!", мислеше си момичето.

Момичето се озова на сергиите след като се бе телепортирала през гарата, улиците и още няколко теми. Хубаво щеше да е ако Хан Джи си спомнеше, че такива неща се водят саморазказване и се наказват и, че при още едно такова минаване през пет теми ще му коства наказание.

Музика имаше много около малката магьосница. Почти на всеки ъгъл имаше свирищи музиканти и танцьори. Въобще яката работа, момичето само трябваше да си избере инструмент и да се научи да свири на него и можеше да си прави музика където пожелае...

//Аз те поемам...

Хан направи гримаса на лицето си и се зачуди какво да прави.Затова тя се поогледа малко повече и реши да попита някои от продавачите на сергиите дали ще може да и помогне.За целта Хан пристъпи до първата сергия и застана пред продавача и се усмихна и каза със нормално гласче.
- Извенете но може ли да ме насочите към първият магазин или сергия за техника защото търся една джаджа.-Хи гледаше мило и очакваше да получи отговор.Ако продавачът говореше с някои друг човек тя щеше да чака за да си зададе въпросът но щеше да чака колкото трябва.

На сегийте имаше много продукти, но все пак си оставаха сергий. Ако някой търсеше нещо, щеше да го намери...
Човека при който се бе спряла Хи в случая продаваше зеленчуци. Имаше всякакви.
- Джаджа? Мииии... може да провериш при Тухи. - отвърна той и й посочи към другата страна на пазара.
- Там някъде, трябва да е... а защо не си земеш зеленчук, а? - опита се да си пробура стоката той.

Хан огледа сергията какво имаше на нея и не си хареса нищо.Ако продаваше плодове би си взела нещо за хапване но да си вземе един домат и да го гризе по пътя щеше да бъде крайно странно дори за нея.Хан се поклони леко към продавачът и тръгна към място което бе казал(показал) мъжът.Хан вървеше и се оглеждаше наляво надясно с цел да види какво се продават тука.Тя гледаше предимно за необикновени сергии където имаше различни неща от нормалното.Ако имаше такива щеше да се спира и да ги оглежда с цел да си хареса нещо ново.Но иначе главената и цел бе да намери Тухи и да види какво има той.

Докато малката момиче се оглеждаше очите й попиваха цялата обстановка и всякакви чудновати неща.
Имаше всякакви неща и работи за продан, но те бяха толкова различни и странни, че ако не търсеше нещо конкретно то сигурно щеше да си изгуби ума.
По едно време тя стигна до една голяма сергия, където бяха окичени всякакви джунджурии.... И ето там закаче извън малките й ръчички висеше нещо малко и правоъглъно.
ЕйПод! Йес!

Хан се усмихна леко като видя това което търсеше и се почеса зад типът и пристъпи към сергията.Когато тя бе пред нея тя се огледа да види какво друго има на масата за да види дали би имала избор в това какво да вземе.Да тя определено искаше Ипод но ако бе прекалено скъп щеше да види какво да си вземе друго за сега.Хан оглеждаше и за цени на стоките.Ако нямаха закачени то определено щеше да може да става пазарлък.

Цени нямаше, избор нямаше и търцовец също нямаше... или поне Хан не виждаше такъв. Сергията бе отрупана със всякакви джунджурий и глупости, но кой знае може би там някъде се криеше злато?

//пс защо не си писал да ти се едитне бижуто?

Хан се огледа за продавачът и без да се бави отиде и взе Ипода в ръцете си и започна да се оглежда наляво надясно.След няколко секунди на оглеждане тя се провикна.
-Къде е продавачът тука искам да говоря с него.- момичето се оглеждаше и очакваше да види продавачът за да го пита колко струва дрънкулката която бе в нея.

Момента в който момичето се опита да стигне ЕйПода, една мъжка ръка хвана нейнат. Не, че Хан Джи можеше да го стигне... Все пак те бе ниска, а предмета бе закачен почти на тавана :Д
- Не питай, преди да платиш. - каза появилият се изотзад на сергията човек. Носеше сламена шапка и кръгли очила и приличаше на слаб мъж в края на двайсетте си години.

Джи-Хи дръпна светкавично ръката си.
- Добре, добре - тихо промърмори момичето и огледа мъжа преценяващо. - Колко за iPod-а? - попита тя, посочвайки висящия от тавана предмет.
"Млада мръвка", каза си. Какъв ли бе шансът този мъж да е все още неопитен като продавач? Все пак колкото по-неопитен - толкова по-голям шанс за Хан да смъкне от цената. Ако изобщо подлежеше да договаряне.

Брадясалият хвърли едно око на малкото момиче и отвърна:
- Повече отколкото можеш да си позволиш. - тонът му бе пренебрежителен и отегчен.
- А, сега припкай, преди да изгониш някой истински копувач.
Оу, какво се случваше, нима мъжа не вярваше, че малкото момиче има пари?

Хан притвори очи когато чу какво каза момчето и издаде един лек звук от устата си който наподобяваше на ръмжене.В следващият момент тя се усмихна и каза със весел глас.
- Излезнала съм на пазар затова съм се подготвила доволно с финанси.- момичето бе усмихнато и сложи дясната си ръка до коремчето си и тупна няколко пъти за да види момчето че тя бе маг от Фери Теил.

Въпреки, че Хи се фукаше със знака си, търговеца не изглеждаше впечатлен.
- И кво? Можеш да рисуваш, браво на теб. - явно неприятният човек не вярваше на малкото момиченце, но независимо от това попита:
- Имаш парички казваш, а? Да ги видя първо... - ама, че долен търговец!

......
В същото време Екирей се промъкваше из тълпищата от дебели лелки, които пък пазаруваха зеленчуци за малките си съкровища.
- Койт разбира, при мен се СПИРА! - викаха търговците и размятаха всякакви зелени неща в лицето на момичето...

Малката веничка започна да изкача наново върху челото на чернокосото момиче. Ама този се взимаше на сериозно, нали?
- Искаш какво?! - надигна леко тон, произнасяйки втората дума, - Искаш ей тъй да си изкарвам парите, тука, по средата на претъпкания, пълен с джебчии и дребни крадци пазар? Ти да не си нов нещо? Така ще изгубиш бая клиенти, добри ми човече! - Хан се нацупи лекичко и скръсти ръце пред гърдите си. - Колко за джаджата, последно те питам!

Речта на малкото момиче, което не си поддържаше ролята, явно преля чашата и търговеца вдигна ръце във въздуха отчаяно:
- Шейсет бижу! - явно човека бе сериозен и очакваше контра-офертата на момиченцето.
- Е, много ли ти идва?

Хан погледна момчето и изцъка с език.Тя бе казала че пита за последно и ако тръгнеше да прави пазарлък тотално щеше да изневери на думите си, макар че усещаше че леко завишава цената.Хан тръгна да вади парите от джобът си и каза със лека присмешка в гласът си.
- За такива стотинки ме въртя толкова време.- в следващият момент Хи му подаде 60 бижу и продължи с думите.
-Искам го опакован със слушалите и инструкциите му,както и гаранция.Хан гледаше момчето и се чудеше какво щеше да направи сега той за да съсипе изискванията и.

Мъжа се усмихна широко та чак устните му стигнаха до ушите. Явно малката Хи се бе подлъгала е... все още бе малка и нямаше опит в пазаренето с ловки и коварни търговци като този.
- Гар... кво? - опули се Тухи и направи още по объркан поглед.
Подавайки АйПодъ заедно със слушалките в малко пликче от тъкан. Е поне торбичката бе готина
В същото време, когато сделката приключи до червенокоската се появи и Екирей!
Въпросът й щеше да бъде посрещнат с остра враждебност, каквато бе малка досадница, но настроението на Тухи бе доста ведро благодарение на Хи.
- Какво ще желаете? Да си купите нещо? - позачуди се делово той.
- Прекрасна стока на прекрасна цена. Ето, питайте тази млада дама до вас!

Йен огледа момичето до себе си за втори път, по-скоро й хвърли преценяващ поглед. Обърна вниманието си отново към продавача/
- Въпросът ми няма общо със стоката Ви, за жалост - усмихна се леко вяло, - Но нищо не ми пречи да поогледам след като ми отговорите - при тези думи тя намигна на търговеца. Дали това щеше да й осигури отговор, зачуди се. - Искам да знам дали сте подочували нещо за керван в града. Някаква нова група с артисти или нещо такова?
Положи спокойно едната си ръка върху ръба на сергията и забарабани съвсем лекичко с ноктите си по повърхността.

//Хан е с черна коса, btw xD

Хан изгледа продавачът тъпо и чу въпросът на момичето.Тя разопакова торбичката и сложи слушалките в ушите си и постави Ипода в единствения джоб на панталонките си и направи една крачка на страна и се обърна като искаше да чуе какво казва продавачът на момичето.Хан му бе насъбрала държеше се като същински задник поне с нея и смяташе да го накаже и след тва да изчезне в тълпата.Момичето стоеше и слушаше какво говори момчето.

//ем нещо червено имаше в нея :Д

Въпреки доброто си настроение търговеца, изглежда започваше да губи интерес в Еки.
- Керван? С артисти? - попита реторично той, очевидно умарлушен, че не говори за стоката си.
- Не, не съм чувал. Пък дори и да има те ще са на центъра... - довърши той и погледна момичето с един преценяващ поглед, сякаш се опитваше да отгатне от нея, колко пари може да вземе...
В същото време Хан се отдръпна и сложи слушалките, които в същият момент започанаха да изпускат високи тонове музика! xD