Канала

Момичето огледа внимателно хората и реши, че просто ще мине друг път. Излезна от книжарницата. Сега се запъти към Феари тейл. „Какво ли прави сега Роланд?” помисли си Кумико. Тази мисъл просто се прокрадна дори и леко нежелана. Момичето бързо я прогони. Сега в съзнанието й изникна образа на малкото коте с червени очички. Липсваше й...
Залисана в мисли Кумико несетно стигна до пекарната. Тя не влезна а просто надникна през витрината.

//Ъм не ми много ясно, какво трябва да видиш в пекарната, но ще импровизирам...

Кумико надникна в пекарната и видя пещите, които работеха и жените вътре, които се трудеха над баниците и тестото...
Майката на Кумико не се виждаше за момента.

Момичето не видя майка си, но беше сигурна, че е в някое от задните помещения. Явно днес имаха много работа. Кумико реши да мине друг път и се запъти право към двора на гилдията. Дали щеше да има подходяща мислия за нея? Сега тя почна да се вълнува. Скоро щеше да отиде на първата си мисия. И ако все пак останеше, мислеше да се прибере вкъщи. Може би това щеше да е грешка, но трябваше да спи някъде. И така Кумико продължаваше към гилдията.

И скоро Кумико се намери близо до гилдията.


//може да пишеш там...