Извънградският лес

Това бе една плитка, млада гора, която опасваше града като плет и очертаваше пътя на картата.
Точно тук и Аарон се събуди. Първото нещо, което видя бе небето и няколко малки корони на дървета, а второт бе една черна точка... А, не тя бе просто в съзнанието му.
Момчето се чувстваше ужасно, сякаш бе изпил половин бутилка гадно вино и дори се бе опикал. Цъ, гадна работа...
Със свежестта на двумесечна риба, младежа започна да се осъзнава.

Идеята на момчето не бе от най-добре обмислените. Рязкото ококорване му причини светкавична болка и главата му се замая още повече. Отне му известно време за да превикне, като инстинктивно сложи ръка пред очите си.
- Оохоу! Ти се събуди. Почти те бях отписал... почти. - гласът принадлежеше на познат човек, но камбанките в ушите на момчето му пречеха да се сети кой бе това.
Малко по-малко, вечерта започна да му се връща. Спомни си как се бе нокаутирал в масата и после помнеше, че някой го носи като детенце нагоре. Помнеше и как някой се опитваше да го събуди сутринта... И ето, че бе тук...

Изтрезняващото момче изпитваше цялата сила на гадният алкохол и главата му бе като диня камбана подложена на безмилостните удари на стотина ковачи.
Щом успя да се съвземе той видя, че на няколко метра от него се намираше едрият, рус красавец Роско. От Декант нямаше и следа...
- Хайде, нали искаш да те науча на магия? - каза му той със напълно различно отношение от снощи. Той отново бе онзи харизматичен, чаровен маг който бе спечелил любовта на тълпата.
- Я дай да видим нещо по-лесно. - допълни той и тръгна да вади нещо от раницата си....

Роско извади едно малко кристално кълбо, което наподобяваше доста на онези със водата и снега и къщичките и да сещаш се онези коледните. Това обаче нямаше нито вода, нито сняг, а просто нещо като миниатюрно селище. Интересно, какво ли щяха да правят с това.
Роско погледна момчето, което се държеше като малък пубер и заговори с доста наподобяващ Декант тон:
- Първо: Ти си идиот и не знаеш нищо за магията... - явно мага предпочиташе да са наясно със ситуацията.
- Второ защото елементалната магия е единственото на което мога да те науча за момента и... - драматична пауза преди продължението на наредбата.
- ...Ме мързи. - обяви с напълно спокоен тон и разклати сверата в ръката си. Нищо не се случи, но явно точно това искаше големият мъж.
- Дай си ръката. - заподява той и предложи сферата към момчето.

Бившият левичар(чикиджия) протегна ръката си към сферата и тя сякаш бе придърпана към предмета. Дланта му докосна леко студения кристал, сякаш бе залепена и без да успее да реагира Аарон усети как нещо потича по кожата му. Сякаш нещо от него се вливаше в сферата, нещо непознато, но естествено...
Самата сфера сякаш светна и вътре в нея селото бе поразено от електрическа буря. Множество миниатюрни светкавички пронизваха небето на мънинкуту селище, но секунда по-късно те изчезнаха. Роско от своя страна отлепи сферата и я прибра.
- Е, честито. Изглежда имаш афинитет към светкавичният елемент. - обяви той и вдигна палец. Явно момчето все пак можеше да стане маг и не бе пълен провал...

Роско вдигна едната си вежда и се усмихна:
- Хех, ще видим. - каза лукаво той и отново се зарови из торбата си.
След секунда извади нещо, което приличаше на малки, метални пластини.
- Това може да свърши работа... - говореше повече на себе си той.
Русият маг се изправи и направи знак на Блак да му покаже дланите си. Аарон естествено послуша учителя си и послушна представи дланите си, като Роско постави двете пластини върху тях и измъмри нещо.
- Така. За да те науча първо трябва да разбереш, че ти имаш сила над елемента. Просто трябва да се научиш на го викаш на помощ... - явно бе момент за теоретична лекция.
- Трябва да усетиш елемента във себе си и да го материализираш навън. Все пак всички сме част от една природа и тя е част от нас, затова не би трябвало да е прекалено трудно...Мисля. - явно мага не бе напълно сигурен как да обясни на младият си неук ученик.
- Опитай се да призовеш светкавицата в себе си и после да я контролираш.

Малка искричка прехвръкна през металната пластина, но тя бе изключително мижава. Блак явно не се стараеше достатъчно.
- Хмз... виж сега. Трябва да намериш ъм, мястото където елемента ти се намира. - започна да обяснява Роско с особено поучаващ тон, като учител който си измисляше урока на място.
- Значи след като намериш къде е... светкавицата в теб трябва да се опиташ да я призовеш навън. Все едно акаш, ама акаш светкавица! Разбираш ли? - мага се надяваше, че думите му стигаха до акъла на Аарон.

И ето, че светкавичките започнаха да препуснат през момчето като подивели катерици. Необузданата енергия започна да се мята във всички посоки и от цялото тяло на Аарон прехвърчаха изскри.
Ето, че пластините в ръцете му започнаха да мятят електричество също и пред тънки светкавички се съединиха, свързвайки двете пластини.
Радостна вълна заля емото и за първи път в тъжният си живот, той се почувства искренно щастлив. Сякаш контролираше съдбата си...
В този момент дланите на момчето се залепиха една за друга, сякаш металните пластинки бяха магнити. Опитите му да се освободи бяха овещани с пълен неуспех.
- Такам, сега ще трябва да се научиш да КОНТРОЛИРАШ силата си. - подсказа му ловко, руският маг и се усмихна хитроумно. Явно Роско се бе погрижил за всичко...

//Wat da fak?

Теоретичните знания на Блак бяха от малка полза в магическият свят и ето, че неговите "научни" знания не дадоха резултат.
Ръцете му се оставаха все така съединени в молитвена позиция, а електричеството си пращеше в металните блокчета.
Роско от друга страна се усмихна лукаво и каза:
- Ахах, така няма да стане, глапави ми Аароне. - изпитанието на Блак явно бе по-скоро за изпитване на волята му, отколкото за духа.
- Пластините са свързани чрез магическото ти поле, твоята задача е да прекъснеш този поток.

Въпреки големите си волеви усилия Блак не успя да се освободи. Магическите му сили се насочваха добре, но не в правилната посока. Той "усещаше" това.
Младият мъж влагаше разполагаше с волята да успее, но контрола му куцаше. Магическата му енергия бе прекалено сурова, прекалено необуздана, а той трябваше да я впрегне. Дали Аарон щеше да осъзнае това или щеше да продължи да натиска в грешната посока?
Дали неговите физически знания щяха да му попречат да разбере същността на магията? Всичко това и още в следващият епизод на "Емо-маг"!

И ето, че цялото това напрежение даде резултат. Ръцете на Блак се освободиха и дланите му скочиха в противоположни страни.
Умората, която го бе повалила бе заменена от вълна задоволство, щом той успя да се освободи от капана.
За момент света изглеждаше по-светъл, но само за момент.
- Охохоу! Бързо се справи! - похвали го Роско и плясна един-два пъти с ръце. След това изражението му стана сериозно.
- А, сега е време за истинската част. - гласът му бе студен, а тонът напомняше начина по-който говореше Декант.
Вдигайки ръката си, той изпъна един пръст напред и се прицели в Аарон.
- Бягай, докато не се научиш да правиш това. - направи заподява той и от върха на пръстта му излетя малка, жълтеникава мълния. Тя уцели Блак в корема и той изпита остра, болка и спазъм в мускулите си.
Въобще неприятна работа...

Докато Аарон бяхаше като уплашена антилопа мага зад него продължаваше да мята мълний по некъдърният мъж.
Избягвайки поредната атака Блак имаше възможност да се обърне и контра-атакува или да продължи да бяга.

Използвайки преимуществото на бягащия Аарон успя да се пъхне в едни храсти, но пък мъжагата зад него бързо го настигаше. Сякаш следеше всяко негово движение...
Мълниите на забравих му името, не бяха особено точни, сякаш той просто насочваше пръстите си натам, където желаеше да ги изстреля, но без да се съсредоточава в дадена точка.
Блак от своя страна трябваше да разбере как да създаде тези малки магически куршуми и да ги използва....