Извънградският лес

First topic message reminder :

Това бе една плитка, млада гора, която опасваше града като плет и очертаваше пътя на картата.
Точно тук и Аарон се събуди. Първото нещо, което видя бе небето и няколко малки корони на дървета, а второт бе една черна точка... А, не тя бе просто в съзнанието му.
Момчето се чувстваше ужасно, сякаш бе изпил половин бутилка гадно вино и дори се бе опикал. Цъ, гадна работа...
Със свежестта на двумесечна риба, младежа започна да се осъзнава.

Насоченият пръст на Аарон направо едно слабо "пъц", сякаш бе изпуснало малък газ.
Може би ако вложеше малко позитивно мислене? Не, едвали. По-скоро му трябваше нещо като католизатор? Визуализация! Насочването на магическата сила в някой крайник не даваше особено големи отзиви, когато се налагаше да "изстреляш" магията си.
В същото време Роско напредваше и след няколко секунди отново щеше да открие огън по ученика...

Аарон схващаше цялата тази магическа работа, но май ще му трябва още малко тренировки. Изпънатата му ръка и насочения пръст изглеждаха особено... авторитетно. За жалост обаче от пръстта му се отдели малка, бяла топка елекричество, която хвъръкна на десетина сантиметра от него и падна на земята...
Хмм... май трябваше да се вложи малко внимание на самата форма на магията...
Все пак бе успял да "изкара" нещо, сега само му оставаше да изкара правилното нещо.
В същото време обаче Роско бе в обсег и изстреля поредната мълния, права като стрела. Магията почти уцели Блак, но се размина на съвсем малко от него...

Въпреки, че тичането бе полезно за здравето Аарон не бе особено издръжлив и скоро започна да се задъхва като куче. Не бе добра идея да се изтощава, докато се опитваше да направи магия.
Независимо от това опита му бе увещан с успех! Късата мълният, която се изстреля от пръстите му бе достатъчен успех.
Роско от друга страна пък скоро се показа и се наклони леко за да избегне некадърната мълния на Блак.
- Охоу, това беше бързо... - обяви мага и се засмя тъпо.

Могъщият вик изпълни малката гора и Аарон усещаше как силата в него напира да излезне. Мълнията, която момчето се опитваше да призове отвърна на повика и се изстреля от ръката му като голяма... изцепка.
Електрическият звук, който атаката издаде прикри още по-могъщата пръцня, която тялото на Блак успя да създаде. Може би това бе нов вид магия? Отровна светкавица? Хммм?
Интересното в действителност бе, че макар младият емо-мъж да бе успял да създаде елекричество, то то не бе мълнията, която той имаше впредвид. Вместо това той бе създал нещо подобно на камшик, който бе изхабил голяма част от силите му.

От друга страна Роско видя атаката и вдигна ръка пред себе си, сякаш се прикриваше от слънчевите лъчи. Интересното в случая бе, че атаката на Аарон остави черно изгорено петно върху ръката на учителя си.
Независимо от това големият мъж не показа нито болка, нито някаква друга емоция. Дори не замириса на изгорена кожа...
В същият момент зад падналият на колене, Аарон се появи Декант. Мага явно се бе крил в дърветата...
- Ммм? Не ти казаха да правиш ТОВА, но как да е... - каза той с неговият меланхоличен тон.

Лежейки на земята като пребито куче, Аарон бе жалка картинка. Роско отново бе продобил онзи безизразен поглед и гледаше в нищото, докато от другата страна Декант го гледаше със смесика от презрение и съжаление.
- Така става, като си надхвърляш възможностите. - рече му той докато го побутваше с ботуша си.
Тъмната коса на мага закриваше част от лицето му, но Блак можеше да види как в края устните му се кривяха в малка усмивка.
- Докато си почиваш ще ти обясня какво стана... - казваше той, докато сядаше на един камък наблизо. Аарон пък можеше да се събере малко и да седне...

Спирайки насред изречението си, Декант посрещна любопитният поглед на ученика и някак си желанието му умря...
- Ъх, общо взето мълнията с която те замервах, бе просто мигновенно отрищване на концентрираната ми магическа сила... - въздишайки тежко той посочи Аарон и продължи.
- А, ти. Ти забрави да затвориш кранчето. - казваше той, докато показваше с жест, как се затваря кранче.
- Щом остави магията да се излива, тя... свърши. Доста бързо при това. - ето каква бе причината за скоростното изтощение на Блак.
- При тази атака ти просто пращаш "куршум", който един вид служи за измерване на магическата сила. Защото показва какво можеш да направиш с малко, концентрира сила. - пауза за въздух... Въпреки, че скуката си личеше на лицето му.
- А, ти пусна маркуча да се вее и да... - посочвайки сегашното състояние на момчето...

Извинението на момчето носеше малка тежест в ушите на Декант. Със слаба загриженост той вдигна рамене и отвърна:
- Мех, можеше и по-зле. - малка утеха за младият и неопитен Аарон.
От друга страна учителят се изправи и ненужно изтупа дрешките си.
- Е, аз трябва да си ходя.
Изненадващото изявление бе дошло от никъде, но мъжа найстина се приготви да тръгва. Роско от друга страна просто се приближи и отново остана неподвижен.
- Уменията ти все още са прохождащи, но поне ти помогнах да открехнеш вратата на магията. Сега ти трябва да я преминеш.
Кратката реч сякаш изпълни Блак със сигурност и решителност, въпреки емо нагласата му.
Все още там, Роско изведнъж "оживя" и се размърда. Той извади един смачкан лист от джоба си и започна да го изглажда.
- Оу, това ти е подарък от мен! Понеже вече си маг, трябва да изпълняваш поръчки. - обясни му той и закачи нещо наподобяващо постер на един къс клон.
- Използвайки магията си ти трябва да се справяш със задачите на хората и те ти плащат. Много е просто! Само помни, единствените задачи, които не трябва да поемаш са за убийство! - големият красавец се усмихна приятелски и се запъти към вече отдалечаващият се Декант.
- Дано ти хареса! - викна Роско докато подтичваше.
В същото време Декант бе вдигнал ръка за довиждане и също се обади.
- Следващият път, когато се видим да познаеш каква е моята магия.
И така започваше магическият живот на Аарон Блак: сам, изтощен и несигурен в уменията си. С малко пари още по-малко информация и един единствен постер....
Интересно начало найстина.

//Пиши си:
+20 опит
+Умението: Светкавичен Майстор(1)
+нюб
+ титлата "Елементалист"

Зеленокосия, стоеше така и гледаше приближаващото момиче. Свали сака си с дрехите си и реши да седне върху него. Наистина беше много уморен. Беше ми интересно какво ли прави младо момиче тук сред гората.
Стомаха му издаваше силни къркорещи звуци от глад а изумрудените му очи се бяха втренчили в момичето.
Той просто беше застанал явно директно на пътя и, и се надяваше скоро тя да го забележи едва тогава ако момичето не избягаше щеше да се опита да я заговори. За момента не я виждаше много добре и как изглежда. Дали беше млада или стара?
Но в момента беше толкова гладен че единственото което го интересуваше беше кошницата с храната.