Централният парк

- Даа, даа, да! - каза Миха - Тук е спокойно и тихо, и празно, и красиво...
Пое си въздох.
- Но аз искам да видя нещо невероятно. Не! Много невероятни неща. Искам да ги видя всичките. Знаеш ли такива места в Оук?

- Ooo - възкликна Миха.
- Добре.
Усмихна се ентусиазирано.
- Значи е време да продължа.
Изправи се, помаха за довиждане и тръгна по пътеката, влизайки по-навътре в парка.

Миха продължи напред. Бе решил да се довери на мъжа и точно това правеше.

Като един истински и уважаващ себе си маг и войн, Миха дори не забеляза че е попаднал в зоната на влюбените. Листата ги видя, но не им обърна особено внимание, понеже бе зает да се кефи на едно соло за китара. Премина и отмина, като само за секунда се спря, чудейки се дали един облак има формата на дракон, или на тиган (драконовата глава и дръжката бяха едно и също, а сенките бяха променливи).

Миха вървеше и зяпаше в друга посока. Музиката кънтеше все така силно в ушите му. Не видя рядкото щастие, но яйцето - него го забеляза. Разтърси глава рязко (като куче) и навсякъде се разхвърчаха жълтъци и белтъци. Не чу третото пиле, пак заради слушалките. После продължи по пътя си, вече с нова цел - да намери чешма. Вървеше прекалено спокойно и отнесено за човек с лайно на блузата и яйце на главата. Ако не беше миризмата, човек би си помислил че всичко му е наред.

Миха наведе глава под чучура и затърка усилено. Търка ли търка ли търка. Не спря докато не беше сигурен че косата му не е чиста. Така и не забеляза звъкнатото обаче. Май засега щеше да си остане с него.

// Нова песен - избери я и ме поздрави с нея.

"Следващата песен искам да е рандъм" - си помисли Сико.
Продължи да си върви напред с гордо изпъчени (и нацвъкани) гърди.

Сега тръгна една весела и съдържателна песен. Изписа се следното заглавие на джаджата ELECTRIC SIX - Gay Bar Момчето още стоеше пред чешмата. На къде ли щеше да тръгне сега?

Продължи да си върви напред с гордо изпъчени (и нацвъкани) гърди.

Миха тръгна да излиза от парка. Той му бе станал скучен, или поне това си повтаряше, опитвайки се да се излъже че не е заради гадните птици.

Тази дребна и незначителна подробност бе толкова маловажна и нищожна, че Михаел просто игнорираше мизерното й съществуване.
"Не съм се изгубил" - си мислеше - "Просто още не знам къде съм."

Миха натисна едно копче на плейъра. Музиката спря, но не махна слушалките. Пое по най дясната пътека. Ходеше без да се обръща, но слушаше внимателно през заглъхналите слушалки.

Първото което Миха направи бе да се огледа за наранявания. Никъде не видя нито едно, но очите му се спряха върху цвъкнатото на дрехата му.
- Мам*а му! - изпсува, след като осъзна че през цялото време се е разхождал с това. Повдигна плата и тръгна да го чисти, но се спря, когато се сети че без вода само ще го направи по-зле.
Попринцип не би бързал толкова, но по дяволите търпението - на дрехата му имаше лайно.
Плесна с ръце. Образува се кристал, който силно наподобяваше голям телбод (два остри края и връзка между тях). Замахна и заби нещото в земята с което образува първото стъпало от стълбата към изхода. Направи още едно такова и се опита да излезе.
"Вода! Трябва ми вода! Спешно!"

Енде бързо успя да излезе от дупката. Но нещо не беше наред. Времето сякаш бе притихнало в очакването на нещо...В този момент от самото нищо пред момчето се появи момиче. Беше с красива руса коса и тъмно сини кристални очи. Носеше къси панталонки и къса блузка, която беше отрязана и разкриваше тялото й. На врата си имаше странен кръст, а от ляво косата й бе хваната с бяла панделка.
- Изглежда най-после някой се хвана на този капан! – каза тя и се усмихна.
Момичето беше наистина красиво, а когато се усмихваше дори слънцето се скриваше зад облак. Тя се загледа в момчето с изпитателен поглед. Явно бе доста отвеян за да не забележи дупката. Второто нещо което забеляза бе, че птичките не са го харесали. Тя се усмихна отново и зачака какво ще направи момчето.

// опитах се да опиша това цък

Миха стисна зъби толкова силно че се чу изпукване. Беше го срам не толкова заради самото цвъкнато, а заради факта че той не го беше видял. В ума си се обиждаше по най-различни думи, но най-често споменаваната бе "идиот". На всичко отгоре сега ТЯ гледаше това. Той беше сигурен че и тя вижда повече от цвъкнато - беше сигурен че и тя вижда идиота който почти половин час се е разхождал с тая гадост върху себе си. До такава степен почервеня лицето му. На всичко отгоре тя бе красива! Това правеше срама дори по-голям. В нормални ситуации момчето не би се притеснявало от нищо, абсолютно нищичко, но сега едно красиво момиче гледаше право към неговата глупост и отвеяност. Срам!
Тялото му се обърна напълно механично, точно като робот. Повдигна изпънати ръка и крак бавно и с огромни усилия. Тялото му сякаш бе вкаменено, а при всяко движение се чуваше наистина силно стържене. Това смешно движение, това скрърцащо, робоподобно, сковано, движение, всъщност беше неговото бягство. Срамът му бе толкова силен, че той бягаше (с невероятната скорост от 3 километра в час).