Централният парк

Бързата скорост от 3 километра се превърна в главозамайваща скорост от половин километър в час, когато ръката му беше хваната. Миха извъртя глава. Скръц. Погледна към лицето й. СКРЪЦ! Усмихна се, а това си беше трудно. СКРЪЪЪЦ!!
В този момент осъзна. На нея не й пукаше. В един миг цялото му тяло се отпусна, сякаш от плещите му бе свален не камък, а цялото небе.
Въздъхна.
- Добре, добре - каза спокойно - само ме пусни.
Лекичко я избута със свободната си ръка. Беше му некомфортно някой да се влачи за него. Знаеше че повечето хора го смятат за сладко, но на него му се виждаше неестествено и фалшиво... или просто странно.[/b]

- Защо копаеш дупки? - попита Сико и я изгледа намръщено. Тръгна в посоката в която тя поиска.

Усмивката на Миха бе епична. Това беше онази скована усмивка тип "къде попаднах!?". Не смееше да я разпитва повече. Страхуваше се. Вече се чудеше къде и как да се измъкне от нея. Засега обаче я следваше.

- Тренировка!? - Миха изглеждаше раздразнен и дори леко ядосан - Преди малко сама каза че е капан! Опитваш се да ме излъжеш ли, момиче?
В действителност Миха не бе чак толкова ядосан или раздразнен, или поне не заради капаните. До някаква степен простo се правеше на такъв, защото поведението на момичето му се струваше някак престорено, някак фалшиво. Единствените момичета които бе виждал да се държат така бяха с поне 10 години по-малки. Все още му беше трудно да повярва че това момиче не се опитва да го разиграва, или нещо подобно. Не знаеше, как и защо й е да го разиграва, но все пак не й вярваше.

- Ти, сериозно ли? - попита Миха, който още се опитваше да осмисли казаното.

- Не! - каза Михаел - Вярвам ти. Наистина. - думите му бяха нежни и искрени.
После направи крачка към нея:
- Просто мисля че си глупава. - добави, но без ни най-малка обида в тона, защото наистина не искаше да я обижда.
- Та... гората? - попита, без да обясни какъв точно е въпроса му.

- И ще копаеш дупки в гората... - попита Миха, който още не бе напълно сигурен в логиката й.
- Ако си толкова добра в копаенето, пробвай със земеделие. В селцата живота също е спокоен.

- Както решиш. - каза Миха и тръгна към езерото.
Знаеше че мястото й не е в гората, но също така знаеше че няма да може да я убеди в това. Хора като нея имаха нужда да се научат от собствен опит, за да разберат нещо истински. Надяваше се само тя да не пострада в процеса.
- Успех. - каза.

- Нека първо измия това - каза той и свали ризата си (всъщност не е точно риза, но няма значение).
Наведе се, натопи я във водата и започна да търка много, ама много усилено. Човек би решил дори че влага омраза в това търкане - сякаш се опитваше да удоши нещо.
Изобщо не му направи впечатление че се съблича пред момиче.

- Откога това е лошо нещо? - попита той. Наистина не разбираше какво му е лошото. Взе сапуна,разтърка малко, после пак потопи и... готово! Горд от пераческите си способности, той извади изпраната дреха. Подаде сапунчето обратно.

Миха навлече мократа блуза. Кап-кап.
Беше много разхлаждащо в горещото лятно време. Кап-кап.
- Ами - Кап-кап - не знам. Исках да се разходя още малко преди да отида да се записвам в гилдията...
...
Кап-кап.
Миха държеше сапуна. Той беше мокър и се пенеше. Чудеше се как да го прибере.
Кап-кап.

Миха пое кесията и прибра мокрия сапун. После я закачи на колана си.
- Ами... - замисли се. Не знаеше как да й каже че му е скучно и че търси нещо което да го впечатли истински, защото тя беше момиче, а те имаха навика да извъртат чуждите думи. Човек никога не знаеше какво може да разбере едно момиче от най-обикновени и безобидни думи. Почуди се още секунда, след което въздъхна.
- Нямам. - каза. Погедна я и се усмихна някак заспало (но все пак се зачита за усмивка).

Едит:
Замалко да забравя.
Кап-кап.