Централният парк

- Ъ!? - изхъмка Миха, който видимо продължаваше да не зацепва нищо.
Дебнеше сяка дума на дразнителя. Казаното дотук го дразнеше, но не беше достатъчно за човек като Миха.

Михаел изкриви глава по кучешки.
- К'ви ги дрънкаш бе? - попита съвсем спокойно. Изглеждаше сякаш вече губи интерес към тоя идиот. Може би просто трябваше да го подмине и да продължи да търси...

- Най-после да кажеш нещо което да разра! - каза Енде. - До после.
След това тръгна по посока на огъня. Просто щеше да следва топлината. Нямаше намерение да се бие с идиота... не му се и налагаше. Синди бе по-важна точно сега. Въпреки това каза "до после". Беше почти сигурен че ще го види отново.

Миха нямаше намерение да се прави на глупав. Знаеше че прекия път само щеше да го забави. Затича се по обиколния, за да навакса времето което губеше.

// Не можеше ли да ми спестиш този пост? Какво очакваш да напиша.

Миха продължи да тича. Не изпита нищо ново и различно от това което вече изпитваше.

Михаел не виждаше пречина да планира и да мисли каквито и да е глупоти. Беше ядосан. Много, много ядосан, но не защото се случваше нещо лошо, а защото той беше единственият който не разбираше както всъщност се случва. Продължи напред с такъв устрем че дори тухлена стена не би спряла крачката му. Беше решен да разбере ставащото, както и да се накара на момичето че не му каза дори едно "чао".

// Централния вход.

- Просто искам да говоря с нея! - каза сериозно Михаел. - Ти не ме интересуваш, нито те. - посочи към глутницата магове.
После направи две крачки напред.
- Развържи устата й, или ще го направя аз.

// Лигня тайм

"Защо винаги трябва да става по трудния начин?" се чудеше Михаел.
- Разбрах всичко! - каза той, като едновременно с това тръгна след онзи в костюма - ти трябва да си нейния годеник, от когото тя е избягала, нали? Нали?
Въреше бързо - настигаше го.
- Толкова трагично си се представял през нощта че тя не е можела да те понася повече и е избягала. - сложи ръце на устата си и продължи да говори през ръцете. - Опс! Извинявай. Забравих че не трябва да го казвам пред приятелите ти.

Миха мина покрай смеещите се. В тези няколко секунди предпочиташе да остави пича в костюма да е център на внимание. Когато го настигна се пресегна да развърже устата на момичето и едновременно я попита:
- Всичко наред ли е? Какво става тук?

Действието на Михаел щеше да е много просто. Той нямаше намерение да се бие. Нямаше намерение изобщо да показва магията си, ако не му се налагаше. Просто иксаше да се измъкне някак... по какъвто и да е начин. Реши да използва един от малкото си козове - факта че лидера на глупаците беше точно до него и бе зает с това да носи момичето на рамо. Направи още две крачки напред, за да се спаси от най-бързите магии доколкото може, но и за да застане точно до шефчето.
- Извинявай, Синди... - каза, защото знаеше че тя щеше да падне, а може би дори да се понатърти леко.
После повдигна крак и го изпъна, ритайки с пета свивката левия крак на идиота (странично). Надали щеше да успее да го счупи, пък и не искаше. Просто трябваше някак да го спре, за да може да го използва като жив щит. Точно това щеше да направи - да го хване и да го избута пред всички тези магии. Трика беше много прост - изкълчване на китка и лакът зад гърба. Нищо повече не му трябваше. Двамата щяха да застанат пред Синди, за да опазят и нея.

Въпреки това Михаел хвана шефчето по същия начин. Просто скочи отгоре му, обърна го с лице към земята и изви ръката му зад гърба. Този захват беше почти безвреден, но болеше, о, как само болеше. Сила не бе необходима. Михаел просто допря ръцете си една до друга и образува кристал, наподобяващ нещо като каменна жилетка, или дебела десетина сантиметра обвивка около една част от тялото на идиота, която да държи ръката му по този неудобен и болезнен начин. Също така тя беше и доста тежка. Чудеше се дали онзи изобщо ще може да се изправи.
После Миха погледна към Синди, все още приклекнал над мъжа.
- Но КОЙ е той? - попита.

- Не, не, не, не, не, не! - каза за по-малко от 1,8 секунди Миха.
- Спри веднага и ми обясни какво става тук! - беше ядосан. Нима и тя се държеше по същия начин като онези? Нима и тя игнорираше това че той наистина не зацепва?
Обърна се към групичката магове и се провикна.
- Ако някой от вас дори си помисли за нещо глупаво, ще пробия главата на този с кол!
За да стане ясно за кого говори, той стъпи с един крак върху главния идиот и го натисна дори още по-силно към земята.

// Така и не ми описа дали на онзи ми е прията позата. Охка ли, ахка ли, псува ли, или плаче?

// Той и за други работи често мисли...

- Така значи? - каза Михаел и погледна към обезоръжения идиот на земята. - Гащичките, а?
По лицето на Миха имаше толкова плътна сянка че дори смъртта би изпищяла, а очите му, те пронизваха като стрели, като копия, като куршуми...
- Ще видиш ти!
В следващия момент Миха клекна и хвана гащите на поваления враг. Хвана ги здраво и дръпна силно към главата на горкия човек. Дърпаше ли дърпаше, а гащите се впиваха все повече и повече, все по-тънко и по-тънко.
- Гащичките, а? - повтори той. Услуша се внимателно в квиченето на злосторника. Наслаждаваше се на всеки звук.