Централният парк

Миха се изправи. Пътьом бутна с крак мъжа, така че той да се претъркули по гръб.
- Чао - каза и му махна за довиждане. Усмихна се дружелюбно, с което сякаш казваше "виж колко съм добричък".
- Този път ти води. Парка е прекалено голям за мен. Пак ще се загубим, а наистина умирам от глад.
Удивително бе как на Миха му трябваше само секунда за да премине от "Садистик Рейдж Моуд" в нормалното си отпуснато и жизнерадостно настроение. Чудно дали и при другите монаси беше така...

- Популярна си, а? - каза шеговито Енде, макар че някак си не звучеше като хвалба.
- Благодаря ви - каза Миха на мъжа. Не всеки ден можеше да яде безплатно.

Миха тъкмо сдъвка и глътна първата хапка.
- Е... какво им е толкова специално на тези твои гащички? - попита, докато момичето налапваше своя хот-дог. - Онзи беше много надъхан да ги получи...
Това беше точно въпрос за по време на хранене.

Миха я огледа отново от глава до пети. Спомни си целувките, спомни си допира, плътта...
"Но нима тя е... Не-е! Защо не? Може пък да е тя... Но какъв е шанса? И все пак защо не?"
Бузите му поруменяха, а скоро и цялото лице. Усмивката му беше широка и странна... някак тъжна, но същевременно и смешна.
- Синди... как е цялото ти име?

Думите отекнаха многократно в главата на момчето.
"Хошино Синди, Хошино Синди, Хошино Синди, Хошино Синди!!!!!!!!!"
Как не я бе познал? Та той имаше един куп списания с нея на корицата. Модел ли? Не, тя беше нещо повече - тя беше идол.
Вярно - той не бе поглеждал тези списания вече година и нещо, но все пак... все пак не разпозна лицето й, или дори по-лошото - не разпозна дупето й.
Замисли се. Та той я бе спрял, там в леглото. Представяше си възможните развръзки. Хошино Синди... истинската... Хошино Синди...
"Глупак! Глупак! Глупак!"
Искаше да удари главата си в нещо. Силно. Да боли. Да се стича кръв. Хошино Синди... Хошино Синди!!!
- Да... - каза той - като се замисля, май съм чувал за теб.

Михаел се изправи пред нея и падна на едно коляно.
- Аз, Михаел Едгар Енде, се заклевам във вечна вярност на идола Хошино Синди и обещавам да защитавам бельото й от сталкери докато съм жив!
Изправен гръб, изпъчени гърди, гордост, тържественост и искреност. Енде говореше напълно сериозно.

Миха се изправи, горд и усмихнат. Гледаше като слънчоглед.
След това натика оставащото малко парче от хотдога в устата си и задъвка усилено. Седна пак до момичето.

Михаел дъвчеше бавно и спокойно. Не се очакваше да свърши скоро. Бе препълнил устата си.

Михаел довърши хотдога и се ухили.
- Ще се запиша в гилдията на свободните магове - каза наперено - Ела и ти. Ако си наблизо ще ми е по-лесно да те пазя.

- Ама ти маг ли си!? - попита очудения Сико. Тази новина сякаш го фрасна като чук.

- Видях че правиш огън, но единият ми брат правеше същите трикове без да е маг. - каза и гледа умно - Мислех че е фокус.

Михаел я гледаше с огромни опулени очи. Изглежда му беше трудно да го повярва.
- Значи... си силна... - каза - ...и отговорна... не си безнадеждното момиче което видях по-рано...
Сведе глава. Изглеждаше засрамен от себе си. Засрамен че се е отнасял така, че й е говорил така, че я е смятал за слаба. Е... поне така изглеждаше на пръв поглед.
Миха рязко изправи глава.
- Будалкам те! - каза наперено - Все така бенадеждна си си. Та нали сред чаените ти билки имаше червей и кора от дърво! ...Но не се сдухвай! Един ден и ти ще можеш да направиш наистина хубав чай.
Ухили се.