Централният парк

- Всъщност не знам. - каза, чешейки се умно по главата. Самото чесане бе изпълнено с интелект.
Кап-кап.
- Има ли нещо което да си заслужава в парка?

Михаел я следваше.

Миха кимна. Продължи да върви след момичето.

И така те продължиха напред. Скоро стигнаха желаната дестинация, а именно едно райско кътче. Това място отново бе като извадено от приказка и природата тук бе сташно красива. Имаше дори и едно цъфнало дърво сакура. На един огромен дъб имаше и нещо като къщичка. Тук прелитаха най-различни красиви птичета и дори една катеричка се скри в короната на едно от дърветата.
- Тук живея! – каза момичето. – Искаш ли чай?
След тези нейни думи една красива пеперуда прелетя около тях (потърси картинка на „пауново око” ). Синди извади такава сладка усмивка, че дори слънцето намали светлината си.

Миха се усмихваше. Мястото му харесваше, най-вече защото нямаше следи от много посетители. Огледа се внимателно, заслуша вятъра, заслуша листата и тревата...
Когато Синди заговори, той се стресна малко. После се замисли за отговора си, но тъкмо когато отвори уста, видя пеперудата. Извъртя глава с все още отворена уста.
- Не - каза, все още гледайки отдалечаващото се насекомо. Като ловец на пеперуди, той не можеше да не го оцени. Възхищаваше се не толкова на окраската му, колкото на полета - едновременно лек и тромав, наподобяващ парашутист в торнадо.

Едит:
"Кап-кап."

Миха извърна глава обратно към нея. Имаше прилив на енергия. Чудеше се за нещо. Погледна едно дърво. Изгледа го от корените до върха на короната. После пак загледа в момичето. После пак погледна дъврото. Задържа за секунда. Пак погледна нея. Сега прегледа нея от долу на горе. Спря при очите. Изчака още една секунда.
- И се'а к'во? - попита.
Кап-кап.

- Михаел. - каза ловеца и продължи да гледа по същия неразбиращ навик. Знаеше че е редно и той да попита за името й... но какво от това. Пак погледна в дървото. Кап-кап. Дрехата му беше още мокра. Дървото бе все така дървено. Енде продължаваше да пази мислите си за себе си, сякаш бяха някаква тайна.

Миха се усмихна, след което спря да гледа дъврото. То вече не му беше интересно. Вместо това гледаше в момичето.
- Топло е. - каза, след което бързо добави - А ти какво правиш със суха тениска?
После отклони поглед към едно доста по-старо и не чак толкова прекрасно дърво. Кората му беше напукана, а много от листата бяха изядени от гъсеници.

////
Кап-кап.

- Искаш да живееш в гора, но все пак се тревожиш какво е прието? - попита очудено Миха.
- Жегата не те ли изтощава? Отиди, намокри се... Приятно и разхлаждащо е.
Отново върна поглед към нея. Кап-кап.

Миха я изгледа странно. Изглеждаше очуден, но и до голяма степен безразличен.
- Ти си знаеш. - каза, след което си зазяпа дървото. Кап-кап. Усещаше нежния вятър по-себе си. Кап-кап. Вече стоеше със затворени очи. Вятъра духна по-силно.

- Да, може - каза Михаел и тръгна след нея.
Последва стъпало, после още едно.
Кап-кап. Още едно стъпало.
Вече беше горе. Огледа се.

Миха се усмихна.
- Знаеш ли... - започна да говори, но спря за да се замисли над думите си.
- Това тук доста прилича на някогашната ми килия. - каза. Усмивката му подсказваше че вярва че е казал нещо хубаво, а не нещо лошо.

- Да... моята си килийка. - повтори той и очевидно не се досещаше за причината за притеснението й - Беше най-топлата в манастира... след тази на Мая, може би. О, това е малката ми сестра... третата ми малка сестра. Отец Игнатий я приюти едва на три годинки, затова трябваше да е на топличко...
После Миха спря да говори. Беше се отнесъл далеч в спомените.

- Ами не знам... - каза той. За него беше странно да го питат какво е чувството, тъй като не знаеше с какво да го сравни - Нормално, предполагам.