Началото на гората

Михаел видя гората. Видя и липсата на порти с надпис "Фейри Тейл". Осъзна че е бил излъган. Стисна зъби, но после ги отпусна почти веднага. Започна да се смее.
- Най-добрият лъжец е този когото мислят за най-лош лъжец. - каза на глас и се засмя още по-силно. - Този рибар си го бива!
Младежа се наведе и плесна два леки шамара на бинтования си приятел. Двата магически шамара прогониха всички понита от главата на Харада и дори съживиха 14 от мозъчните му клетки.
- Ставай вече! Уморих се да те влача.

-Още 5 минутки ? - след което се усмихна, но се изсправи и го погледна след което му би един шамар и каза:
-При първия бях вече добре, втория бе нарочно ! -след което го погледна.

// Абе имам достъп от вр на вр ... До днес или края на седмицата е това ... зависи от мн неща

- Извинявай, приятел - каза Михаел и се усмихна. Едната му буза бе доста по-червена от другата.
- Е, сега какво?

-Аз откъде да знам? Ти слуша рибаря, а аз гледах хубавите понита, ахх спомени.Така че, follow the leader! -След което го погледна и му вкара 12 каратова усмивка.

- Добре... - каза Михаел - Качи се на отнова дърво! - посочи едно по-високо дърво от гората - и огледай околностите от горе.

-Ъъъ защо аз? -след което погледна дървото.
-Добре де, добре! Боже човек не може да излезе наглава с теб! -след което почна да се катери на дървото.

Чакаме Чичо Сашо :Д

Харада се заизкачва на дървото, но за жалост не бе особено добър катерач... Стигна едва до 1/3 от дървото преди да бе поставен пред труден избор... Да продължи, макар че имаше вероятност да падне, понеже не бе катерач или да спре и да не рискува...

// Чичо Сашо да се кандитатирам ли за кмет (админ) :Д

-Ааа Михо, май ше падаме! - след което се реши и продължи нагоре да се катери.

//Ами в момента няма нужда, ако се регнат още 5-6 редовни човека, тогава вече бих имал нужда от още един разказвач.

Харада продължи да се катери, но не бе избрал особено високо дърво и трябваше да се качи още по-нависоко ако искаше да види над короните на другите дървенца...

-Михо ти си наред! - след което момчето скочи ис е опита дасе приземи на краката си.

- Какво? - каза Михаел стреснат от реплоката.
- Луд ли си? Аз съм просто един монах. Не мога да се катеря! Ти си рицаря! Ти си този с мускулите!
Михаел лъжеше разбира се. Колко много пъти се бе катерил по крушата на манастира... същата круша която изгоря в "инцидента". Обхвана го носталгия по хубавите моменти с братята и сестрите му. Гледаше замислено в хоризонта.

-Не ми пука! -каза момчето гледайки го с мазна усмивка.
-Все някога трябва да се научиш да се катериш! Само първите 10 пъти боли, след това не се усеща!

- Не става. Ти се качи! - отсече рязко и категорично. Тропна с крак. - Онова там е по-високо.

-Не! -след което се съсредоточи извади нагинатата от своето магическо шкавче и я заби пред Михо:
-Ти се качваш! - след което се усмихна лекичко.

- Така ли? - попита вече настървения Михаел. Плесна с ръце.
- Кристъл мейк. Бокс! - репликата изхвърча доста бързо. Момчето раздели ръцете си и започна да наблюдава как кристала се разраства. Сви ги в юмруци, а кристала обхвана тези юмруци, образувайки обвивка от прозрачен камък около тях. На всичко отгоре тази обвивка не бе гладка, а със шипове, разположени хаотично по нея и наподобяващи сталагмити в пещера. Това бяха боксовите ръкавици на Михаел.

-Женски ръкавички? -попита той учудено докато се оформят и не станаха две буци кристал.Той ги огледа и каза:
-Искаш двубой така ли Енде? -За първи път(май) го нарече с второто му име.Това не бе добър знак, явно стана сериозен.Той хвана нагинатата и я сложи пред себе си, след което се завъртя и използва добре познатия му удар сечене на дърва.Той се опита да уцели ръкавицата му и да я строши, за да не се наложи за истинска битка.

// Дай да се полигавим дееее!
// Саморазказвам си, но без ПП. Лиготийка.

Ръкавицата се сцепи на две и падна. Михаел остана с една бодлива ръкавица и една празна ръка. Погледа му беше вперен в свободната му ръка.
- Ти как... - не успя да довърши въпроса. После погледна към другата си ръка и я вдигна заплашително.

// Сега сериозно. Казах ти го и в скайп. НЕ ИСКАМ СПАРИНГ! Ясно!?

//Сашо ше ни убие!
///Еми ТИ ГО КАЗА СЛЕД КАТО ПОСТНАХ!

-Не гледай учудено! Няма нищо чудно че я натроших! -Неее момяето също беше учудено но не го показваше.Той сложи пред себе нагината в защитна позиция и зачака.
-Атакувай ти си наред млади момко. ^^

Михаел понечи да замахне и тръгне напред, но се спря. Понечи отново. Пак се спря.
Как можеше да удари някой с нагината? Оръжието му бе прекалено дълго.
- Офф... А-а-а-а! Зарежи! - каза и ръкавицата му стана на прах.
За първи път правеше скулптората. Пукнатината в първата ръкавица вероятно си е била там по начало... вече не беше важно.
- Няма нужда да се катерим по дървета. Ела, да тръгваме. - Махна с ръка в една посока.
Момчето смяташе да върви покрай селото и да се оглежда за път. Беше сигурен че поне един път ще води до Фейри Тейл. Просто трябваше да намери пътя излизащ от селото и стигащ до гилдията. Разбира се не позволи на Харада да знае че има план. Предпочиташе да остави новият си приятел да мисли че са се изгубили.

-Тц хубу... -след което момчето прибра нагинатата в зоната и тръгна след него.

// Ахаххаха няма лошо бе, пишете си, бийте се, няма да ви правя забележка за РП, я. Иначе Сико и да искаш и да не искаш, понякога другия ИСКА да се бие :Д

След като двамата спря да спорят, като дърти бабички маговете се насочиха към неизвестното... Гората пред тях се ширеше и не се виждаха ясно пътечки никъде. Общо взето бяха на майнати си...
Единственото, което им оставаше бе да продължат и да се надяват да попаднат на някой дето да бере билки или някой дърват или някой друг изгубен...

//бтв чушкопек, когато призоваваш нагинатата ти отнема известно време, затова те съветвам да си я държиш на гърба иначе губиш цял ход във ваденето й...

/Добре Чичо Сашо :Д

Момчето спря точно преди да си прибере нагинатата и я сложи на гърба си, като я завърза с малко бинт от корема си.След което погледна Михо и го попита:
-Е знаеш ли къде вървим ?

// Адаш. Ние сме в началото на гората, а не в самата гора. Не сме влизали в гората, а просто вървим покрай селото. Няма как да се загубим. Вмомента търсим парадният път към Ф.Т.

Михаел се подхилкваше леко, но спря за да отговори сериозно.
- Не се притеснявай, всичко е наред.
Тонът с който го каза обаче бе много притеснителен. Казваше го сякаш истината бе "Изгубихме се и ще умрем от глад, но те лъжа за да умреш заедно с мен". Нарочно говореше по този начин. Харесваше му мисълта че другият не знае какво се случва. Чувстваше се някак си по-властен.