Началото на гората

-Тц... наби те малко момиче Михо. -след което продължи да си върви и да мисли.

// Закво ни го каза неразбрах ма карай :Д
/// Иначе моя герой му прошепва на Сико тва без да ги чуят.

// нямам против да ме набие, дори и да е с равен стат. Не съм враждебно настроен.

Михаел изохка няколко пъти, но после се задави в смах.
- Значи тя се казва "Моника". - каза, докато се изправяше - Хубаво име. А какво е твоето?
Въпреки че малко се заяждаше, Михаел през цялото време говореше дружелюбно и откровено. Също така не спираше да се усмихва.

Михаел си представи колко ли неприятно щеше да й бъде ако чуе как той, или Харада се оригва мощно. Ухили се.
- Така е. Извинявай. - каза.
"Изглежда не са лоши хора..." - си мислеше.

Двете момичета бяха пред доста кофти противик.... Хилядите ядосани пчели, хич не искаха да си приказват, а само напериха жила към тях с единствената цел да ги направят на решето.
Моментът в който Маерин глътна огъня тя почувства нещо като енергиен удар, силна вълна от мощ, която зареди момичето. Дори я презареди и Фрея имаше чувството, че ще експлодира от силата!
Трябваше да се освободи от натрупаното напрежение и то БЪРЗО!

//Какъв еррор й дава по-точно? И какъв браузър ползва?

-Тъй ли мислиш ? -каза момчето и продължи да върви.

-Толкова много трудности в този живот... и за к'фо, за да вляза в затвора без да съм направил нищо.

- Уау!
Миха просто ахна, когато видя дървото. Спря на място. За миг дори забрави че трябва да диша. После се съвзе и продължи по пътя си.
Започнаха да изкачват стълбите.
- Искам да разгледам Оук. - каза ентусиазирано, обръщайки глава към момичетата - ще има ли време преди съда?

Михаел кимна в съгласие.
- Чак ме е страх че ще се загубя... - каза мислите си на глас, но тихо, под носа си.
Погледна към Харада. Не му се нравеше начина по който другаря му бе оклюмал и потънал в тъмни мисли.
- Ей. Горе главата. - му каза.

-Тц, мълчи.

// Ох скука 10 поста вървене .. после 20 пандиза абе доколкото ги смятах 100 поста докато само излеззем от мини куеста...

-Поне ми върнете нагинатата и я слагам в зоната. -момчето каза на тая с оръжието му и зачака.

Михаел загледа с интерес и зачака да чуе дали мъжа е свободен. Направи крачка напред, през прага, но не бързаше да влиза по-навътре. Огледа се по-подробно, обръщайки внимание на всеки детайл.

Благодарение на странният магически огън, ръцете на Фрея се възпламениха и тя призова вихрушка от огън, каквато не бе й сънувала.
Огънят обгърна всичко около нея и изпепели пчелите, оставяйки единствено пепел.
В същият момент обаче тя осъзна, че не можеше да контролира атаката си и тя подпали всичко около нея...
В момента се намираха в огнен ад, а тя си спомни, че не може да яде собственият си пламък...

//Е то, ако не бяха избрали възможно най-дългите пътища нямаше да е Сико xD Споко ше земете опит поне. Към 1-2 xD

//@Джесика: Дай ми скайпа на фрея или й дай моя: sasho_dudenp

-Сугооой! - очите на Джесика светеха, докато тя гледаше как убийцата буквално изпепелява милионите пчели. По време на изпълнението на Маерин, брюнетката някакси се беше озовала на земята, но беше толкова погълната от гледката, че въобще не й се ставаше. Очите й шареха между Маерин и пчелите. Беше като кулминацията на някой филм. Смъртоностните пчели наближиваха бързо, а Фрея седеше спокойно и хабеше ценно време. Точно когато Мъри се реши да стане и да помете всички пчели, русокосата й спътница освободи мощната си атака и ги победи. Елементалистката подскочи от радост и беше на път да се хвърли на Фрея и да я прегърне, в знак на благодарност, че спаси живота й, когато забеляза, че Маерин се е поувлякла. Всичко около тях беше пламнало.
'Явно тази атака беше нова за нея. Не може да я контролира!' помисли си Джесика, когато погледът й обходи заобикалящата я гора. До преди моменти всичко беше зелено и животът си вървеше нормално, а сега бяха заобиколени от Ад. И почти буквално. Елементалистката усещаше горещината от пламъците и почна да се задавя от бързо надигащия се пушек.
'Трябва да направя нещо!' помисли си тя и светкавично стана. По инерция прикри носа и устата си с ръка, но бързо ги отмести, когато се сети, че това не е просто пламък, а е цял пожар.
Затваряйки очи и опитвайки се да се абстрахира от разрастващото се бедствие, елементалистката си представи морския бряг. Мирисът на морето изпълни сетивата й. Джесика дочуваше плясъка на вълните, разбиващи се в скалите, които се извисяваха величествено над искрящо сините води. Все още със затворени очи, момичето пристъпи на пред и се усмихна, когато усети хладната морска вода да мокри краката й. Усмивката й стана още по-широка, когато тя нагази и се цопна във водата. Чувстваше се бодра, освежена.
Отваряйки очи, момичето си пое дълбоко въздух.
- Добреее! - каза Джесика, която беше изпълнена с енергия. После изпъна двете си ръце, по обичайния начин. Огънят ги беше заобиколил и щеше да е малко сложничко да го изгаси.
Отново затваряйки очи, Джесика напрегна съзнанието си и прехапа долната си устна, концентрирайки се. Осъзнаваше, че щеше да й трябва повече енергия, за да изгаси пожара, който Фрея предизвика.Не усещаше нищо друго освен преливащата енергия. Остави на магическия печат да я обгърне, но преди това описа полу-кръг и с двете си ръце. Идеята беше да се появят две мощни вълни, които да се разрастнат достатъчно, за да загасят всичкия огън по пътя си.

Двете вълни бяха значително масивни, но изхабиха цялата магическа сила на Джес. Поне мощните водни вълни успяха да потушат част от огъня, но само част. Все пак заредената със магически огън драконова убийца бе, далеч по-унищожителна от предвиденото. Поне водната атака на Мъри успя да изгаси достатъчно пламъци, за да създаде изход за двете момичета. Естествено трябваше да побързат, защото магическите пламъци започваха отново да се усилват...

//То какво се случва, тя не си ли оправи компа?

Двете момичета се втурнаха към спасението и пламъците около тях погънаха всичко наоколо. Краката им ги отведоха до ръба на езерото и там те се проснаха на земята.
Щом се озоваха на безопасно разстояние от пожара, Фрея установи, че бе успяла единствено да омаже ръката си с мед, понеже топлината бе разтопила кошера...
Тъжно, но какво да се прави.
Момент по-късно над тях се издигна една фигура, която не изглеждаше човешка. Нещо като огромна, женска костенурка се надигна от водата и изплю голямо количество вода към пожара.
За няколко секунди огненият ад създаден от момичетата бе потушен и двете със страхопочитание гледаха как костенурката се превърна в жена. Тя имаше дъъълга, бяха коса и изглеждаше към края на 30те си.
Мериджейн бе надянала ядосано изражение и попита:
- Вие двете ли подпалихте гората? - тонът й бе доста авторитетен.

// Сега влизам през едно прокси! Бавно е, но върши работа! Като си дойда в България предполагам, че вече всичко ще е наред!

Очите на Маерин се превърнаха в огромни свери, които за малко не изкочиха от орбитите си, а ченето й висна до земята, като избълва поредното изречение:
-ТИ СИ МИРАДЖЕЙН, КОЯТО ПРЕДИ 10 ГОДИНИ НОН-СТОП БЕШЕ НА КОРИЦИТЕ НА УИКЛИ СОРСЪРЪР!
Русокоската се почеса по тила, като се окопити за няколко секунди и бързо отметна косите си назад. Заради пожара цялото й лице беше покрито в сажди, а косата й дори не можеше да мине за сламена! Огнената Драконова убийца трябваше да се постарае да изглежда колкото се може по-убедителна в утвържденията си... Въпроса беше дали Мира щеше да им повярва, или не.
-Ъм... Вината е моя! Всъщност, ако познаваш някой който може да помогне, няма да е зле да заведем Сика там! ,-рече девойката, като показа изтощената си приятелка,- Заради мен магическата й сила отслабна драстично, като се опита да почисти баркотията която създадох! Не беше нарочно де... Не съм от типа хора които биха започнали новата екологична катастрофа! Имаше много странен мед, който започна да свети, и съмнително много ми заприлича на „Пламъка на Rebuke”! Разбира се, както вече си предвидила, го изядох... И за да ни спася от пчелите стана това!,-отново жестикулирайки, Маерин посочи гората... или това което беше останало от нея,-Казвам ти всичко това, защото със Сика знаем, че си от Феари Тейл, а ние отиваме точно там! Иии да... Нямаме карта, а ти си добра душа, и ще ни помогнеш, нали?
Фрея рязко си пое дъх! Гърлото й беше пресъхнало, а глъсът й звучаше доста дрезгаво. Пък и едва ли на Мираджейн щеше да й се хареса толкова приятелски тон, съдейки от изражението на лицето й.

Мираджейн изслуша момичето и превъртя очите си в раздразнение. Бързите изстрели на Фрея бяха дали на магьосницата достатъчно информация за да може тя да разбере какво се бе случило.
- Вие какво сте правили толкова навътре в гората? - попита тя с мек глас.
Все пак момичетата бяха доста навътре в леса...