by Фрея Маерин Нед Мар 27, 2011 6:57 pm
-Оооокей... Пчели. Кошер. Пчели... ГИГАНТСКИ кошер. ,-сякаш не можеше да възприеме информацията на време, Маерин местеше погледа си от пчелите, на кошера, като се опитваше да измисли грандиозен план, чрез който най-сетне ще успеят да се нахранят. Или поне Джесика! Фрея вече беше хапнала достатъчно, за разлика от приятелката й, която сериозно трябваше да яде нещо. Иначе се получаваше, че кара само на фотосинтеза. Нищо, поне вече намериха нещо, способно да подпомогне в «избраната» им цел:
-Е, - заговори леко предпазливо Фрея, като измери с поглед ширината на кошера,-това май няма да е лесно, но предполагам ще го свалим, ако работим с общи усилия! Най-много да станем на решето, ако нещо се обърка!
Русокоската тръсна леко глава, като се опита да мисли трезво. Ако просто се затича към кошера, и се опита да използва «драконовия» си удар, както на изпита, мооооже все пак, като за първо действия щяха да се справят. Е, Фрея никога не се затормозяваше за детайли, защото беше човек на действието. Просто си пое въздух и стегна ръце в юмруци:
-Сика, имам идея! Аз ще се опитам да съборя кошера, тоест ще изпратя един огнен юмрук по него. Ако успея, ти ще удавиш пчелите, за да не ме погнат! Ако не успея, ти пак ще ги удавиш, за да не ме... панират? Не знам какво ще стане с меда, но си струва да опитаме!
Решена да успеят, Маерин мисленно призова огненото торнадо, и се замисли над това колко бяха гладни... Това си беше напълно достатъчно да ентусиазира драконовата убийца, карайки я да действа все така импулсивно, водена не от фактите, а от душевното си равновесие.
Русокоската се засили напред, като остави древните руни, на незнайния за нея език, да я обгърнат:
- Karyuu no Tekken!
// Тя «стреля» към клона, на който виси кошера
