by Фрея Маерин Вто Мар 29, 2011 8:35 pm
Маерин се засмя, като се доближи до едно от близките дървета, свличайки се на земята, като се облегна се на него, забивайки поглед в земята:
-Приятен апетит! Аз не обичам мед, за това можеш да го изядеш на спокойствие, няма за къде да бързаш!
Рече Фрея, като продължи да се смее.
Все пак все още беше светло, а и си беше доста топло... Може би една дрямка нямаше да й се отрази зле, но не мислеше, че ще е добре да заспи точно сега. Внимателно беше наблюдавала малкото останали пчели, и интересния маршрут по който бяха поели. Може би щеше да долети царицата, или още някоя гадинка, която нямаше да се понрави на русокоската. И то никак. Реши, че е по-добре да ги държи под око, и в случай на евентуална опастност да хукнат нанякъде, по възможност извън обсега на пчелите.
В подобни моменти, Маерин предпочиташе просто да гледа небето и да мълчи. Въпреки, че попринцип беше трудно да й се затвори устата, сега доброволно беше млъкнала, потъвайки в размисли за предстоящите събития и възможния им развой...
Приятните, и леки подухвания на ветреца си играеха с косата й, и разнасяха наоколо аромата на тревата... Напълно приятно време, особено за житейски „повели”.
След като стигнеха до Феари Тейл, което си беше доста сложно, поне, ако нямаш карта, сигурно щяха да потърсят хора, способни да им помогнат да доразвият магическите си умения...
Именно в това, девойката виждаше своя проблем. Маерин искаше да намери един определен човек, но се съмняваше, че той ще се съгласи да й помогне! Все пак не всеки ден идваха русокоси девойки, молещи за бойни напътствия! Все пак, не смяташе да се отказва. Именно упоритият й като на магаре характер, й позволяваше да се правя в подобни ситуаций.
Драконовата убийца се прозя, като си сложи качулката, колкото вятърът да не минава през лицето й, и премести погледа си на Джесика. Лека усмивка пробяга през физиономията на Маерин, като видя, че Сика беше щастлива! Най-накрая имаха поне някаква храна, способна да утоли глада им. Или поне този на спътницата й. Фрея вече се беше наяла, и то... доста питателно?