Началото на гората

- И ако не и послушам ? Да има проблеми, в най лошия случай ще умра и готово, така че ще си вървя по пътя. - след което момчето се опита да продължи напред.

Михаел направи крачка напред и се прокашля леко, изчиствайки гърлото си.
- Харада! - почти кресна, при това доста настоятелно и заповеднически - Покажи малко уважение и прибери оръжието си когато разговаряш!
Стоеше изправен и гледаше право в очите на мъжа стоящ в центъра. Не го гледаше злобно, нито съпернически. Гледаше го с някакъв непознат вид любопитство.
- Нямам причина да искам да мина - каза - но бих искал да поговоря с вас. Може ли?

Миха се отпусна, виждайки че мъжа е склонен да разговаря.
- Казвам се Михаел Енде и съм монах от манастира "св. Едгар и Михаел" - каза - Искам да знам кои сте вие. - с поглед обходи цялата група. Питаше всички.
Момчето вярваше че ако ще иска информация е редно първо да даде такава. Иначе би било грубо.

-Тц любезния Михо. - след което момчето започна дасе оглежда за нещо странно у тези хора, докато изведнъж не му хрумна:
-Като имате заповед от Фейри Тейл защо не покажете документ или нещо пт гилдията?- след което момчето се ухили широко.

- Разбирам - каза замислено Михаел - Щом не може да мина, тогава просто няма да минавам.
После седна на земята и положи ръце на колената си.
- Вместо това ще си отдъхна. Рядко се намират местенца с толкова чист въздух и толкова спокойна природа. Няма причина да не оставам тук, нали?

-Тц... -тук ставаше нещо, нещо намирисваше.Но бе игнориран и нищо не можеше да направи.Изведнъж му светна:
-А господа да ви попитаме накъде се намира Фейри Тейл... Бяхме се запътили натам и така... дойдохме при вас.. Е не че знаехме де се намира гилдията, но търсихме хора като вас които знаят.

- Е пък вие.. Нямате ли карта? Като кажете на обратната посока един бог ще знае къде е. - в същия момент погледна миха и се опита да му сигнализира че нещо тук не е както трябва и трябва да останат да видят какво ще се случи.

- Уморих се от ходене. - въздъхна седналия Михаел - Харада? Ти не си ли уморен? Да починем тук, само за малко? После ще продължим.
После се обърна към "пазачите":
- Обещавам че няма да ви преча.

-О извинете тогава. -момчето повървя 5 метра седна на земята и извика:
-Михо хайде да почиваме тук!

Михаел изгледа очудено мъжа. Бе игнорирал Харада, тъй като местенето му бе ненужно и повече приличаше на заяждане, отколкото на почивка. Махна му да дойде при него, но така че само той да види.
- Не знам... още не съм решил за гилдията. - каза и се усмихна.
Замисли се за секунда.
- Случайно да имате някаква храна, или нещо за пиене?

-Приготви се Михо... битката всеки момент ще започне.. - прошепна леко и се изправи (нали беше седнал) и зае гардова позиция.Чакаше да види какво ще се случи.

Михаел си седеше привидно спокоен.
- Тц-Тц. На пост сте, а не сте си взели храна. - каза с лек укор - Трябва да сте по-организирани, ако искате да сте добри пазачи.
Михаел все още седеше на земята.

-Казах ти че става лошо! -след което момчето скочи в един от близките храсти и наблюдаваше.

Михаел нямаше причина да се крие. Гледаше убитото момче. Прехапа долната си устна до посиняване, но не издаде нито звук, нито показа по какъвто и да е друг начин какво мисли и чувства. Отпусна захапката си. Въздъхна тежко и обърна глава към криещият се Харада.
- Знаеш ли Харада... - направи пауза и разтърка ръцете си, сякаш искаше да ги стопли, въпреки че не му беше студено. Говореше сякаш изобщо не му правеше впечатление че събеседника му се криеше в храстите - там откъдето идвам се разказват какви ли не легенди за маговете от Фейри Тейл. Слушал съм много истории за тяхната сила и героизъм, но най-вече за чистите им сърца.
Направи още една пауза, сякаш се чудеше как да продължи.
- Аз вярвам в тези магове - каза - в истинските магове от Фейри Тейл. Тези тук... те не са кой знае каква пречка за тях.
Но той не очакваше отговор. Предпочиташе просто да остави Харада да се замисли над думите му. Нямаше какво повече да каже. Изправи се и с бавни крачки се насочи към звънчетата на клона. Огледа ги от една страна - после от друга.
- Здрасти - им каза.

//Фрея няма ли да пише?

Джесика успя да се освободи от меда, но точно когато това се случи нещо още по интересно стана.... Местата където меда бе полепнал пламнаха със златен пламък.
Интересното бе, че от този огън не болеше....

Леко привелото се към звънчетата момче се обърна и изправи. Огледа бавно голямата от глава до пети, докато се опитваше да осъзнае ставащото.
Усмивката му изглеждаше толкова естествена и детинска, че би могла да стопи и най-леденото сърце. Това беше престорена усмивка, защото истинският Миха, този който се криеше дълбоко вътре, не можеше да откъсне поглед от картината в съзнанието си, където лежеше убитото момче. Енде обаче бе доста добър актьор. Умееше да показва само светещата си страна. Той бе човека който можеше да се усмихва след като е видял това.
- Михаел Енде - каза и направи крачка към нея, подавайки ръка за здрависване - приятно ми е.

// Миха не гледа към трупа. Достатъчно му е че го е видял веднъж, за да не може да си избие картината от главата.

-Момичета? -Харада изскочи от храстите при гледката на 2 красиви дами.Той ги огледа добре и забеляза че едната бе много по-голяма от другата като години.
-Саносуке Харада, приятно ми е.Гилдия... нямам все още.И не мисля да бягам от толкова хубава гледка. -след което момчето прибра оръжието си на гърба си.Щеше да изглежда като заплаха за тях.