by Джесика Мъри Пет Апр 08, 2011 4:28 pm
//Та... това е от Фрея:
Маерин излезе от транса в който беше попаднала, като леко тръсна глава, усещайки приятния огън на темето й. Попринцип огънят никога не я пареше, но не беше трудно да усети самото му присъствие:
-Е, няма да разберем докато не опитаме, нали? Като каза златен пламък... Сещам само за един вариант, но едва ли е възможен. Преди доста време, такъв тип пламък се е използвал за по-бързо трансформиране на Драконов Убиец в истинската си форма. Тоест, ставаме „завършени” бойци. Не ми се вярва този тук, да има именно такъв ефект, тъй като са изключително редки, и се намират при трудни условия. Разбира се, този може да и друг тип, и единственият начин да го разберем е... Като го пробвам.
Фрея се усмихна предизвикателно, като пое пламъка в ръката си, и след една продължителна прозявка го преглътна. Милиони мисли прошареха съзнанието й, човъркайки я какво ли ще стане сега? Макар и буйна и безразсъдна по природа, русокосата драконова убийца също имаше своите предубеждеия.
// Ъм, съжалявам, че не пиша, но форума не ми зарежда и дава ерор... Идея какво да направя за да се оправи? Извинявам се ^^”
//Иии сега от мен:
Джесика преглътна, като видя, че Маерин поглъща огъня без да се замисли. Но нямаше проблем, защото явно Фрея знаеше с какво си има работа. Затаявайки дъх, брюнетката погледна приближаващия облак.
- Хайде, хайде! Ако ще изкарваш супер силна атака сега е момента!
Джесика започна да пришпорва Маерин, защото това не беше облак, а бяха пчелите. Естествено нямаше проблем просто да ги удави. Нали само това правеше в последно време. Давеше пчели.
'Хъм...Ами ако са по-специални пчели. Все пак и медът е специален.'
Обръщайки се отново към Фрея, Джесика посочи с ръка към приближаващата се опастност.
- А... кажи когато си готова, но не знам дали трябва да ги убиваме. Смисъл ще ги убием ако се наложи, но може да искат нещо различно от това да ни нажилят до смърт. Медът е странен и лъщящ, защо пък те да не са разговорливи? - Елементалистката се почеса по главата, чудейки се на собствената си налудничава идея.
- Движии! - отново изпищя Мъри, като замалко не почна да тресе Фрея.
