Улиците на града

/Да ме намери? Лол, е нека да бъде кака Кана xD


По сгъстяването на къщите и хората по улиците, Алис вече можеше да прецени, че се намираха някъде в периферията на града. "Чудесно", помисли си детето и извади огледало като се огледа за последен път, сякаш се надяваше гледката, което то щеше да й предостави по магичен начин да се измени и подобри, но не бе така - дори след освежаването, сресването и намесата на лек грим според нея резултатите не бяха достатъчно задоволителни дори всъщност реално разликата да бе отличителна и впечатляваща.
Надяваше се само да се установи по-бързо, защото този път я бе довършил.

//ехехе ще видим

Докато Алис оправяше нежните си черти, каретата наби силно спирачки. Е по-скоро спря толкова внезапно, че конете чак вдигнаха предните си крака.
Естествено по законите на инерцията Алис спря в другата седалка... Може би не трябваше да си оправя грима, точно сега защото тя оправяше веждите си(предполагам?) и от спирането грима бе създал убедителната илюзия, че момичето има само една събрана вежда...
В същият момент отвън се чу:
- Шшш бе, ей! 'Нимавъй къди карашшшш.... - гласът бе женски... до колкото момичето успя да разбере.

"Уволнен!" прокънтя мрачно и гневно категоричната думичка в главата й веднъж щом усети как се сблъсква с другата седалка поради невниманието на кочияша, а когато видя щетите желанието да извие нечий врат, да го пречупи и да забие главата му на кол се изрази по лицето й под формата на яростна гримаса и нервни тикове.
- Защо, по дяволите, спря?! - кресна вбесено детето докато старателно премахваше молива, който създаваше впечатлението, че има една вежда. "Отвратително, непростимо..." сърдито си мислеше докато крака й нервно подритваше другата седалка. Като отговор подочу жалко мрънкане под формата на извинения заглушени от друг крясък - селски, невъзпитан и на пияница, до колкото можеше да прецени. Личеше си, че както винаги, ТЯ трябваше да оправя нещата и че жалкия Гинехал не можеше да разреши и един проблем сам. Разбира се, не можеше да направи и една крачка извън каретата докато не почисти и последната следа от молив, а когато го направи с трясък отвори вратата на каретата. - Мамка му, Гинехал, ако не подкараш каретата до пет минути ще те вържа за нея и ще влача голият ти задник по 40 декара покрити с бодливи свинчета!

Молива се почистваше изненадващо трудно и Алис се наложи да се примири на вид "леко сключени вежди".
Кочияша бе спрял заради една възрастна жена, която си бе изпуснала... пиенето на земята пред каретата. А "пиенето" й представляваше две огромни бъчви бира. Как го носеше и дали ги пиеше сама, бе мистерия.
Жената се бе навела и залитайки се опитваше да вдигне едната бъчва...

- Хайде, не се занимавай с тая, ами направо се насочвай към Фейри Тейл. - настоя детето и се качи обратно в каретата. Не й трябваше много време, за да разбере какво бе станало; дедуктивните й способности й бяха подсказали, че съборените бъчви и гневния женски вик по-рано бяха сигнал за катастрофа или поне, че бяха на косъм от такава, но това не я бе трогнало ни най-малко. Нито извинение не се чу, нито някакво предложение за компенсация на старицата, дори помощ в тежкото положение, в което бе попаднала. Вместо това получи скрито отвращение подбудено от жалката гледка, която беловласата пияница представляваше. Поредната отрепка, според нея, която не заслужаваше и грам внимание, утайката на обществото. Късмет имаше, че Алис все още не я бе наритала.
Докато чакаше превозното средство да заобиколи възрастната жена, чернокоската отново се бе съсредоточила върху магическия молив и трудоемкото му премахване. - И гледай да не прегазиш никого, не искам почернял зъб! - чу се заглушения заповеднически глас отвътре.

Алис се качи в каретата, но тя все още не бе потеглила. Какво се случваше?
- Г...госпожице... Тя... - кучияша звучеше изплашен и издаваше лека изненада в гласът си.
Алис можеше да чуе гласът на пияницата:
- Фейри Тейл ли? Значи можи мъ метнити до тъм! - малката елементалистка можеше да усети миризмата на джибра чак оттам.

Чувайки името на познатата гилдия от устата на възрастната жена, по строгият поглед и сянката на младото чело можеше да си проличи, че Алис се замисли. Каквато и работа да имаше тази жена във Фейри Тейл, то в никакъв случай не биваше да си позволява да остави лошо впечатление независимо дали бе човек, който искаше да зададе задача на маговете или пък още по-лошо - член на гилдията. Насилила се да преглътне унижението да приеме подобна отрепка в една от семейните карети, както и пресметнала риска кадифената тапицерия да бъде повърната, чернокосото дете все пак реши да направи компромис. Труден, до колкото можеше да се прецени, заседнал под формата на непреодолима бучка в гърлото й, която й се налагаше да преглътне. Смирена, Евърглоу затвори очи и се облегна на меката седалка, поемайки си дълбоко въздух.
- Хубаво! - сопна се и с кисела гримаса направи знак на кочияша да слезе и да помогне на старицата да натовари бъчвите си удобно отзад, където да не пречат и да не могат да премажат никого, а на нея самата - да се качи. Веднъж почистила всякакви нежелани белези от молив по лицето си, Алис подпря с нескрита досада глава на ръката си и с нетърпение потропваше с крак, чакайки отново да потеглят към заветната дестинация.

Безименната жена се настани удобно на едната седалка. Чак тогава Алис забеляза, че за възрастта си жената изглеждаше доста запазена и въпреки множеството си бръчки изглеждаше красива. Навремето сигурно е била красавица.
- Йоу слугинче, каква работа имаш в гилдията? - попита жената с ни най-малката капка уважение...

- Името ми - заговори дребната с учудващо безстрастен и третиран глас и интонация, навярно вкоренени в поведението й след много тренировки наложени от обществото, в което се движеше. - е Алис Евърглоу, а не "слугинче". Би било хубаво ако самата вие също се представите и проявите нужното уважение към човек, който услужливо ви предлага превоз, не мислите ли? Най-малкото ако не от искреност, то от най-обикновена форма на възпитание. - тънките й устни се свиха под формата на студена и насилствена усмивка. Вярно, с нескрита, но контролирана нотка на презрение, но все пак усмивка, която заедно с цялостното поведение не пасваше на разгневения образ отпреди малко. Наложената от произхода й маска несъмнено си личеше, както и потъпканото пренебрегнато желание да покаже превъзходството на общественото си положение и да върне пияницата там където й бе мястото. Съображението с потенциалния й ранг, обаче, й попречиха на всички тези скрити желания, които дори нямаха шанса да видят бял свят.
Смиреният тих, но железен и тежък поглед, на когото малцина можеха да устоят, се зарея някъде из далечината през прозореца, а самото момиче заигра несъзнателно с косата си. Не смяташе за длъжно да дава обяснения на една непозната, но какво пък толкова - това не бе някаква тайна или каквото и да е. - Имам намерение да се присъединя към нея. - проговори със същият отчайващо равен тон.

Пияницата бе видимо... афектирана от думите на момичето.
- Да съ присъйдиниш, ъ? Могъ ти пумогъъ... - но преди да бе довършила тя замръзна и позеленя. Алис не можа да регистрира опасността навреме и непознатата жена се наведе напред....
Топла и зелена повърня заля обувките на Алис, но това не бе края. Жената се изпъна и фонтана от супа заля седалката и дясната половина на Алис.
Щом привърши жената се показа от прозореца на каретата и измърноми нещо от типа "Ох, как мразя миризмата на рибния пазар"...

Ако по природа мъртвешки бледата кожа на детето позволеше тя да пребледнее повече от всякога, то това несъмнено би бил от онези моменти, тъй като Алис бързо разбра какво я очаква по красноречивите симптоми. Неестественият зеленикав цвят, който като отрова плъзна по запазената кожа на събеседничката й, миризмата на алкохол, която я обгръщаше със спиртната си арома, както и заваленият й глас съчетани с далечния мирис на риба нашепваха само едно нещо и то никак не се хареса на момичето. Реагирала моментално чернокоската се озърна изненадана и се зачуди какво да направи най-напред: да изхвърли жената на улицата където да повърне на спокойствие или да се свие някъде. Обикновено просторна в сравнение с другите карети, сега семейната магическа кола й се бе сторила тясна и като затвор, от който път за бягство нямаше и който несъмнено щеше да вземе обувките й като жертва. За съжаление ужасените очи на момичето се затвориха отчаяно миг преди това да стане сякаш се надяваше да се събуди от лош сън, но вместо това моментната паника и застиналите реакции се оказаха реалност, както и топлото неприятно усещане навяващо със себе си миризмата на повръщано. Раздразнена Алис стрелна с погледа си по-възрастната, но съумя да сдържи гнева си, както и виковете, които заглъхнаха дълбоко в гърлото й. "Та тя дори не се извини" помисли си ядно и реши да даде енергия на емоциите си под формата на проста, но елегантна заядлива реплика. Извади кърпичка от джоба си и с вид на достатъчно съсредоточена в заниманието си започна да се опитва да се почиства. Сега по-ранните й усилия да си предаде в по-прилежен вид й се сториха не само безплодни, но и напълно безсмислени.
- Е, и аз мразя повърнато по поръчка ушитите си дрехи, но дори сега не оповръщам събеседника си, а дори това да се бе случило, повярвайте, най-малкото щях да си направя труда да поднеса горещите си извинения. - отвърна жлъчно девойката, макар и на вид да си мърмореше по същия небрежен начин, по който го правеше и алкохоличката с разликата, че начинаещата магьосница от време на време мяташе по някой гневен поглед зареден с толкова електрически искри, с които й се искаше да порази виновницата за унищоженото облекло. "Слава богу, че в куфарите си имам достатъчно." помисли си и отново погледна другата, но последния поглед бе по-скоро въпросителен, плод на редица размишления, които останаха скрити в мислите й. - Какво искате да кажете с това, че можете да ми помогнете? - попита с делови и сериозен тон, който по никакъв начин не пасваше с лика на едно дете, което допреди малко едва ли не щеше да затрепери от гняв.

За жалост думите на момичето, въобще не стигнаха до ушите на събеседничката й. Тя бе прекалено заета да си събира червата...
Е поне кучияша бе известил, че оставаше още малко до гилдията. Същевременно пияницата отново се обърна към Алис и моминцето видя, че възрастната жена бе запалила цигара.... Чудно от къде?
- Ъъъъ? - попита ентелингетно тя, докато издишаше огромни кълбета дим.

Вече беше факт Ледения елементалист се намираше в същинскиата част на града , която наистина беше забележителна сега вече можеше да се насочи към главната си цел , пристигане във "Феари Тейл" .. Докато времето минаваше и крачките го малко по малко го отвеждаха напред , той много се замисляше дали да не попита някой за посоката , но бързо се сети , че вече веднъж му бе подарена карта точно за такива случай.. Ръката му бавно се плъзна под дрехата и внимателно извади картата . отвори я и заби поглед в нея , като поддържаше значително по ниско темпо , за да не получи изненада от някой стълб или стена..
-Феари Тейл , би трябвало да стигна ,ако продължавам да се движа .....- Говореше си тихо на глас елементалиста , като изобщо забравяше , че изглежда странно от страни.. не бе сигурен дали ще може да спи в академията , затова докато я търси можеше да обмисли и вариянта да си потърси жилище или поне да разгледа за такова , но все пак не биваше да се откъсва от пътя. А и парите му си имаха лимит и по добре да започне да работи преди да обм,исля такива неща...

- Знаете ли, наистина мисля, че се нуждаете от нещо освежително. Кафе, може би? Или чай.. - предложи детето, вторачило неотменно хладния си поглед в непознатата, който в комбинация с тънките устни извити под формата на насилствена усмивка създаваше умело илюзията, че дребното момиче гледаше на събеседника от твърде високо, с наченки на неповторима и оскърбяваща наглост. Но свежият вид, който притежаваше жената, както и бодростта на мозъка й и реакциите несъмнено подсказваха, че нещо подобно щеше да е най-удачно. В главата й започна да се заформят намерения, които сякаш като студен лъч без топлина се отразиха в металическия блясък на очите й, съзиращи градската обстановка отвъд прозореца. В едно кафе, чиято тоалетна най-напред можеше да посети, щеше да успее да се освежи и преоблече, а после и да проведе нормален разговор със старицата след което да продължат пътя си като така същевременно щеше да й даде достатъчно време да се ободри, а заедно с това шансовете за повторен инцидент да спаднат почти до нулата.

Но Хелман изглежда се загуби....
Младежа се намираше в една задънена улица и нямаше изход. В същото време видя един мъж, който се разхождаше. Човека имаше черна коса, навъсен и... не носеше връхна дреха...

...........
Meanwhile... Алис и нейната дружка тъкмо размениха погледи.
- Бира... - обяви жената и сякаш каретата сама спря. Явно това "освежаваше" жената.

- Бира... - повтори замислена Алис, съзнала, че щеше да си има работа с алкохолик, с жена подлагаща се системно на натравяне с алкохол, а не на единичен случай, на който дребната, поради липсата си на късмет, да стане жертва. Но не знаеше дали това, че късмета й нямаше никаква вина трябваше да й действа успокояващо. - Така да бъде. - отвърна с готовност, явно канейки се всеки момент да нареди на кочияша да се отправи към най-близкият бар, но явно верният прислужник бе прочел мислите й и в отговор на тях бе спрял мигом. "Дали пък не пристигнахме?" запита се и погледна през прозореца, нямаше друга причина да спира.

Хелман вдигна очи и внимателно огледа навъсения черно кос мъж.. Да определено не бе от събесидниците който човек избира и общува с тях , но обстоятелствата притискаха Елементалиста да си послужи с много простия и точен подход , да попита за посоката. Затова се приближи напред и вдигна леко глава за да потърси погледа на странника , скунди след което се чу и гласа на Ардрой...
-Здравей.. Името ми е Ардрой Хелман и явно се изгубих... Случайно да знаеш къде се намира "Феари теил" - Тона беше свеж и дори би могъл да се нарече дружелюбен .. Мъжа изглеждаше лошо настроен , защо да го ядосва още , мислеше си Мага на ум..

- Хоооооу? И какво ще дириш там? - изглежда човека не бе в настроение, но въпреки това Хелман видя знака на гилдията върху голите му гърди.
Кой ли бе това?

Изражението на младия Ардрой , много бързо придоби леденото си положение , лек хлад се разнесе околу него , образувайки леко замъгляване.. След което каза с леден тон:
-Отивам , за да вляза в гилдията... - Ардрой нямаше намерение и невиждаше смисъл да обяснява мотивите си на голия дръпнат маг , но докато се сърдеше наум . Върху лицето му се изписа тъп поглед и с леко въпросителен глас попита...
-Междодругото... Защо си гол...?

Леденото сияние на Хелман не изглеждаше толкова впечатляващо в този топъл пролетен ден, но другия човек явно забеляза това.
- А? Аааааа!! Кога останах гол!? - мъжа явно бе доста стреснат от факта, че е гол и това бе найстина фрапиращо...
- Подяволите! Виж трябва да ми помогнеш да си намеря дрехите!

Хелман остаба очуден , явно непознатия също незнаеше защо е гол... Върху него имаше символа на Феари Тейл което младия маг отбеляза като добра възможност да влезе в гилдията. Хладното присъствие на Хелман изчезна и той отмести леко косата от лицето си , след което вдигна ръка и свали горната си дреха.
- Добре ще ти помогна да си намериш дрехите... Между временно облечи това- Каза подавайки му дрехата си и после продължи..- Наречи го предчувствие , но смятам че ако не си гол ще можем да намерим дрехите ти по лесно и спокойно...

Щом влезе в самия град, Джиото остана наистина изненадам колко много хора имаше наоколо. „Може и да намеря друг опонент.“ Си помисли и започна своето търсене, като за момента само се оглеждаше за по-съмнителни хора. Младежа не беше пристрастен към битките или нещо такова, а просто начин да направи живота си по-вълнуващ и да постигне целта си.

Интересно, но мъжа изгледа скептично дрехата на Хелман и отвърна:
- Не благодаря! - тръгна на някъде оглеждайки се за дрехите си.

В това време Джио видя двама души, като единият му бе слабо познат от академията, а другият бе мъж на средна възраст и бе... гол до кръстта..

Виждайки ги Джи в началото не му се сториха интересни, но може би малко познатото момчет, търсеше нещо подобно. Това не обясняваше защо мъжа беше гол, но нямаше как и да разбере ако не попита. Приближавайки се до тях Вердели започна да чуква с показалеца си по ножницата на катаната, което май беше един от лошите му навици, но нямаше човек без тях.
- Йо, кво става? – Попита небрежно момчето и започна да оглежда двамата непознати, кой знаеше може би те знаеха някой достоен боец, или за легендарния войн на име Ерза заради и която беше дошъл до тук.