Улиците на града

Младия Ардрой гледаше с удивление как жената подмята всякакви места на доста високи цени. Единственото което успя да измисли за да се измъне от ситуацията беше:
-Хм... Може би първо трябва да вляза в гилдията а после да мисля за оставане в града.. Как мога да ви открия след това ако реша че ще взема нещо под наем- Оставайки с въпросително изражение на лицето и продължавайки да се движи спокойно и равномерно напред към Феари

Жалкият опит на Хелман да се измъкне от ситуацията единствено подсказа на жената, че той няма пари. xD
- Ара! Извинете, вие сте сигурно още едва млад маг! - видимо засрамена тя веднага размята ръце в опит да се извини, удушавайки кучето си в това време.
- Ам, ако това ви е скъпо мога да... ъм намеря нещо по-евтино в по-далечните квартали?
Тя трескаво започна да прехвърля в ума си всичките оферти за жилища в главата си.
- Спомням си, че имаше една малка, селска къщичка близо до гората за 80 бижу на месец!? - после тя си спомни, че същност къщичката бе малка, пък и мага сигурно щеше да се убиди.
- Ъъъм, също така в един от по-далечните квартали дават апартамент под наем за 100 бижу! - поредният отчаян опит да не садва Хелман...

За момент ледения маг си спомни защо отбягваше да говори с хората. Почти винаги се забъркваше в неудобни ситуаций както тази в момента, но реши да запази самообладание , все пак гилдията беше близо и разговора скоро щеше да приключи , може би преди Ардрой да се изложи още или кученцето да умре от каишката си:
-Всъщност ходенето е полезно може би ще взема нещо в по далечните квартали- Каза Хелман с лека усмивка исписана на лицето му..

- Това е чудесно! Не съм имала клиент от известно време!*хехе* - засмя се глупаво жената.
Скоро можеха да видят покрива на гилдията, издигащ се над останалите сгради.
- Та, кога ще искаш да отидем да го видим? - попита тя с обнадежден глас.
Секунда по-късно тя се сепна и се сети накъде се бяха запътили и бързо добави.
- Е, естествено след като си свършиш работата в гилдията!

Ардрой кимна в знак на съгласие "Естествено първо трябва да ме приемат, а след това мога да взема някоя задача и да мина по път да го разгледам" Помисли си той , след което реши да сподели плановете си с Джесика:
-Всъщност трябва да ме приемат и веднага щом взема някоя поръчка може да отидем да го разгледам . Нов съв в града и след като цялате еуфория от предстоящото пристигане във Феари отмине ще е хубаво да се разкарам из града- След което последва мила усмивка на лицето на хелман и поглед който бавно се отправи към погледа на Феари Тейл... "Величествено е" замисли се елементалиста

- Разбирам, разбирам... - кимаше Джесика одобрително с глава.
Тя спря и започна да рови в дамската си чанта. След няколко неудобни мига в които тя премяташе какви ли не неща от чантата си, накрая извади една картичка.
- Ето, това е визитката ми. Когато сте готов господин Хелман, можете да ме намерете на този адрес. - каза му тя и му стисна ръката.
След това му помаха и тръгна на някъде, оставяйки го точно на сто метра от гилдията....

"Предполагам , от тук вече няма да се изгубя.." Помисли си развълнувания Хелман докато махаше за довиждане на новата си приятелка. Каквото било било , време беше младия елементалист да направи една от най важните стъпки в живота си , преметна дрехата си през рамо и спокойно бръкна с другата си ръка в джоба , лицето му си върна спокойния сериозен вид и с ритмична и премерена крачка тръгна напред към издигащата се величествено гилдия "Феари Тейл"
-Приготви се Феари.. Време е да се срещнем- Бяха последните думи който той каза докато устемено продължаваше напред...

//Ааа хелманчо не бързай! Искаш ли ей сега пред теб един интер-галакционен портал да падне, а?

След аниме стайл ендинга на последния пост на Хелман, започна новият сезон и показа младият ни главен герой, как се запътва към гилдията.
И ето, че той се намери пред портата на Фейри Тейл!

// Иииииии пиши на портата!

Лека полека пътят се бе преминали пред момичетата се намираш Град Магнолия.Гледката бе доста внушителна защото тя мясаше доста на това на столицата на Фиоре само че в малко по малък вид.Още когато влизаха в градът гилдията на Фери Теил се виждаше Защото тя бе огромна масивна сграда и изпъкваше във този град.А също и защото се намираше на края на главната улица а тя бе доста широка и някак си гледката я откриваше.Докато вървяха Хи мислеше какво да каже на Тъф с риск да не се повтори от по рано и затова каза със спокоен глас.
-Ми да и аз така знам от братята ми все пак и двамата бяха във свободната гилдия но те взимат голяма част от индивидите и са обикновени рицари и се издигат доста по трудно.Но както казах батко го повишиха а той ми каза че ако искам да влезна бързо в руническите рицари трябва да съм във свободната гилдия но ако искам да съм силен член на руническите рицари би било добре да пообиколя малко светът да създам много приятелства да опозная на какво са способни всички видове магьосници и чак тогава да влезна за да не съм в тежест на него и на другият ми брат.Хи гледаше малко тъпо и в гласът и се усети някаква страна интунация в края на изречението.ТАка тя повървя няколко метра и продължи.
-Амм смятам че като влезем във Фери Теил ще мога да докопам нещо като книга със всички магьосници от Фери теили кой какъв магьосник е както и какви мисии е изпълвал и всякакви подобни.След тези думи Хан Джи млъкна и се оглеждаше наляво надясно вървейки по главната улица на Магнолия като очакваше до близо трийсет минути да стигне до Гилдията.

Тъф не обърна внимание на Хан Джи, защото бе прекалено заета да усеща земята с краката си.
- М? Ко речи? - попита междудругото тя и добави:
- Хайде гилдията е близко! Да вървим! - викна малкото момиче и се засили напред.... само за да се прасне в един стълб...

Таа ще може ли да ми опишеш какво е времето на вън,смисъл облачно ли е,слънцето залязва ли нещо от тоя сорт в следващият пост.

Хан Джи чу димите на Тъф и и стана леко криво защото не бе чула и дума от това което бе казала тя./Амм смисъл струва ми се малко не логично.Героинята ми говори доста време и Тъф би трябвало да е чула поне от някъде тва дет говори.Хмм ко рече би трябвало да се използва ако съм казал 1-2 думи и тя да е била разсеяна и да не ги е чула/.В следващият момент чу как Тъф възникна радостно че гилдията е наблизо и във този момент Хи се обърна към нея да види физиономията на лицето и.Но точно в този момент тя видя как сляпото момиче хуква напред и не след повече от три метра се заби в един дирек.Хан Джи се засмя като не се бе опитала да прикрие това защото бе доста комично,макар и дан бе леко гадно на Тъф каза като се спря до нея.
-Как винаги го правиш не ми е ясно,намираш или усещаш това което ти трябва знаеш посоката в която трябва да се движиш но винаги нещо не доглеждаш и забърсваш някоя табела или стълб.Докато произнасяше тези думи тя хвана Тъф и я надигна от земята като я тръгна със нея под ръка към средата на пътя където не би трябвало да има стълбове или нещо подобно.След като я заведеше до средата тя смяташе да продължи към гилдията с нормална крачка и се надяваше да няма никакви неща които да я забавят.


Сори за тва в / / ма ми се стори малко ъммм....

Слънцето тъкмо залязваше зад хоризонта и последните лъчи на огненият диск огравяха гърбовете на двете момичета.
Тъф леко разярена на неуспешният си опит за детски бяг мъмреше собствената си глупост за дето бе тръгнала да тича из непознат град.
Двете момичета продължиха по пътя и без да се усетят вече се намираха пред портите на гилдията.

//пиши там.

//нямааааа!!! ПРАВЯ Я НПЦ! Нуахахахахха! Да не е ходила в парижжжжж!

Най-накрая стигнали края на приключението си двете момичета можеха да си отдъхнат. Гилдията се виждаше в далечината и въпреки, че вече бе тъмно и хората тъкмо запалваха лампи и свещници на двете магьоснички им се струваше, че бяха стъпили в свят от светлина. Мрачната и тъмна гора остана зад гърба йм...

//Пишете си:
+ 7 опит и на двете.

Сика се влачеше зад Фрея и безпомощно бе замъкната към гилдията. Хората наоколо гледаха с интерес двете момичета и се чудеха какво ли правят?
След не повече от 15 минутки двете приятелки се намериха пред портата на гилдията.

//пиши там.

Не след дълго Кумико отново се луташе из уличките на града. Сега се мъчеше да се ориентира в тъмното и да намери пътя към гилдията. Реши да призове Ури за да не ходи по улиците сама. Извади сребърният ключ от джоба на шлифера си и го вдигна нагоре. Завъртя ги и каза:
- Врата на котка, отвори се! Ури!
Появи се обичайният блещукащ прах. Момичето зачака появата на котето.

Момичето взе Ури и тръгна по пътя за гилдията или поне така си мислеше. С Ури бе по-сигурна. В Магнолия нямаше много лоши хора, но знаеше ли. Вече се беше стъмнило и трябваше да внимава. Момичетата често ставаха обект на най-различни злополуки. Сега тя забърза крачка надявайки се по бързо да стигне до гилдията. Изглежда и времето отиваше да се разваля. Сега Кумико се затича. Сърцето й туптеше лудешки. Дали не я беше страх? Напрежението растеше, а съвсем не беше сигурна колко път имаше още.

Сърцето на Кумико сега биеше прекалено силно. Тя спря за момент да успокои дишането си. Странната фигура можеше да я настигне скоро за това нямаше много време. Трябваше отново да забърза крачка. Можеше да е всеки. Можеше и да е просто случайност. Беше тъмно и това я изкарваше извън нерви. В главата на момичето се въртяха различни сценарии. Ури беше призован. Ако нещо се объркаше, той щеше да я защити. Опитваше се да бяга колкото може по-бързо. От време на време поглеждаше назад за да види дали мъжит още е зад нея. Не чуваше никакъв шум и това я затрудняваше. Не можеше да прецени дали още я следят. Спря да се обръща и затича с всичка сила. Гилдията беше близо. В това поне беше сигурна. Ако днес й се размине никога повече нямаше да излиза сама посред нощ...

Кумико пусна Ури от ръцете си. Беше време да я защити. Искрено се надяваше той да порасне и да спре ужасяващия мъж.
- Ури, давай момче! – каза тя на котето. – Ако стане прекалено опасно се връщай в света на духовете! Това е заповед!
След тези свои думи момичето продължи да бяга към гилдията. Веднъж щом се скриеше щеше да освободи Ури и да го върне в света на духовете. Още малко и щеше да се спаси. Трябваше да има и хора в гилдията. Кумико си пое дълбоко дъх. Беше готова да се изкрещи с цяло гърло. Но ако сега се изкрещеше имаше чувството, че никой няма да я чуе. Имаше странното усещане, че каквото и да се опита да каже няма да излезне нито звук повече от устата й. „Сега какво?” мислеше си тя. Напрежението почваше да и оказва влияние. Трябваше да се спаси преди да й прилошее съвсем.

Смачкан, почти като консервена кутия, попаднала в ръцете на Ерза, докато е ядосана, Абер навлезе във вътрешността на града. Откакто бе приспал любопитството си относно странни усещания, което не му бе отнело много усилия, бе вървял по дълъъъг и почти толкова прав път, така че сега, след като се бе озовал на главната улица, продължаваше да върви напред без да се отклонява на никъде, почти по инерция. Ходеше бавно, като единствено очите му се лутаха наоколо като на всеки човек попаднал на ново място. Оглеждаше фасадите на магазините и обществените сгради, както и човечетата пъплещи из тях. Привидно изглеждаше сякаш не търси нищо, а само наблюдава изследователски заобикалящия го свят и в голяма степен това си бе така, но въпреки това имаше две цели на ум. Първата бе някаква гостилница, хотел или нещо от сорта, където да отседне временно, а втората гилдията. Щеше да е хубаво да има къде да намери водопровод и студена, чиста вода, за да върне малко от малко блясъкът на визията си и да изпъне крака за половин час, а и така или иначе трябваше да си намери подслон за през нощта, но не държеше нещата да се случат точно в този ред. Умората от дългото пътуване бе приспала от части и взискателността към собствената му визия, така че щеше да се насочи към първото което видеше, ако изобщо видеше едно от двете в близките двайсетина минути. Ако не щеше да пита първия изпречил се на пътя му за посока.