Улиците на града

- Десет бижу! - отвърна азиатеца, като малките му мазни очички гледаха Джак и следяха всяко негово действие....

Азиатеца пусна тънкото рамо на момчето и мазно отвърна:
- Ти отива, сега... Малък лайню! - явно бе нещо на китайски.
Младият маг бе свободен да си ходи...

Джак продължи по пътя си, но трябваше да реши дали да използва влак или щеше да се тътри до Оук...

//Същност с влак се стига по-бързо и сигурно...

С радостна крачка, малкият Джак се понесе към гарата...

//може да пишеш там...

Ледения елементалист бавно се запона да се ипзравя като се опитваше да фокусира горе долу нещата , неможеше да осъзнае какво се е случило , окато една силна болка в главата му го удари като стоманен чук и влетя спомена че е тръгнал към гилдията , но уви нямаше ги спътника му нито Грей, затова поитупвайки се и подпирайки се извади бавно картата от джоба си я разгърна. "Явно отново сам там от където тръгнах , сам без посока , само с цел" след тази "задълбочена" мисъл решението бе взето и леко клатейки се Хелман се насочи по пътя за гилдията..

//Охо добре завърнал се. Само ще те посъветвам да си четеш постовете преди да ги пуснеш xD

Хелман се събуди тъкмо, докато едно момиче си разхождаше кучето. Стопанката изгледа странно младежа, който се надигна от земята като зомби и загрижено попита.
- Добре ли сте? Защо бяхте на земята?
Кучето от друга страна подуши леденият маг и радостно изджавка:
- Джаф! Джаф!

Хелман се обърна и се опита да извади нещо като дружелюбно изражение на лицето си , след което се наведе към кучето и се опита да го погали по главата отговаряйки спокойно на стопанката му.
-Трябва да съм припаднал или нещо такова, но като цяло съм добре... Разбирасе елементалиста реши да спести подробностите околу себе си , тъй като небеше от доверчивите хора. Най-вече сега едниственото в ума му беше да стигне най сетне в гилдията си. "Май това е най-странното пътуване в живота ми до момента" замисли се той... Мисълта беше радостна , но също така и говореше колко скучен живот е имал до момента....

Жената премигна, няколко пъти сякаш за да се увери, че вижда добре и добави.
- Ъм, изглеждате ми изгубен... Търсите ли нещо?
Виж ти! Що за късмет, да попадне на местен, който имаше намерението да помогне на Хелман...

Леко засрамен елементалиста трябваше да си признае за пореден път че се е изгубил. Почеса леко главата си с една ръка след което добави...
-Изгубен..? Няма такова нещо..- отрече с несигурна нотка в гласа си...- Просто от доста време насам немога да стигна до "Феари Тейл".... и докато чакаше реакцията на жената реши най после да направи нещо смислено , а именно да се представи..
-Името ми е Ардрой Хелман и май да съм изгубен ми се отдава най добре...- засмя се леко той..

Младата жена се засмя, очарована и сложи засрамено ръка пред лицето си.
- Е, господин Хелман мога да ви помогна. - отвърна тя със закачлив тон и продължи.
- Феари Тейл се намира съвсем близо... на не повече от две пресечки. - тя направи жест с ръка към една улица.
- Ноооо, се страхувам да не се изгубите отново.... Да ви придружа ли? - Дали жената найстина искаше да помогне на Ардрой или просто флиртуваше с него?

Младия Хелман се зарадва , че е толкова близо до гилдията най-сетне и тъй като не се занимаваше със свалки и други подобни дори не премина мисъл че жената може би флиртува и приемайки думите и съвсем буквално отвърна:
-Бих се радвал да ми я покажете, две пресечки не са много , но все пак съм нов в града..- след което с бавно движение се обърна по посоката в която му бе показана и зачака жената да го поведе...

Улисана в мисли Кумико отново се скиташе по улиците на града търсейки адреса написан на листа. Трябваше да е някъде наблизо. „Тук трябва да завия на дясно” помисли си Кумико. И така след продължително лутане завиваше наляво-надясно по уличките, но все не намираше адреса. Скоро обаче се намери на една позната уличка. „Този адрес трябва да е съвсем наблизо до тази уличка” мислеше си Кумико за пореден път. Разликата беше, че този път бе сигурна къде точно се намира. Но дали бе намерила адреса предсоеше да разбере....

Иииии найстина Кумико попадна на точната улицата. Тя стоеше пред ниската, поостаряла къща и виждаше, че вътре има хора.
Все пак все още бе рано сутрин и хората тъкмо излизаха за работа...

//пиши тук http://fairytail-bg.omgforum.net/t210-topic#1997

Хелман бръкна в джоба си и след кратко чакане реши да попита:
-Ще тръгваме ли..?-На лицето му беше изписана усмивка , но тя идваше от радоста че наближава феари и му беше малко странно че жената все още стои на едно място , затова той загрижено продължи..
-Всичко наред ли е?-всички тези емоций които бяха по лицето му , в гласа му и цялото му тяло , бяха абсолютно и коренно различни от принция му характер, дали това беше влиянието от приближаването на Гилдията или просто младия леден маг несъзнателно си падаше по странната жена с кучето , чието име още незнаеше..

Младата жена погледна към Хелман и каза с извинителен тон.
- Да, ето сега. Флъфи само да си свърши работата. - чак тогава елементалистът забеляза, че кучето се бе напънало и вършеше животинските си нуждо до едно дърво.
Десетина секунди по-късно жената поведе пътя, като кученцето изглеждаше далеч по-щастливо...

Ардрой се движеше наравно с жената , но сякаш неизпитваше голямо лиюбопитство или нужда да води разговор което правеше "прехода" доста скучен ,но явно този факт не го притесняваше особено. Желанието му да разглежда забележителсности беше се изчерпала одавна , но докато се наслаждаваше на времето му изникна доста интересна мисъл.. Елементалиста се сети , че ще е добре да си намери и някой апартамент в града и май това беше добра възможност да разпита някой местен...
-Изглеждате като човек който живее и познава добре града , а след като остана в гилдията ще се нуждая и от жилище и се чудех, дали случайно знаете някое хубаво и евтино място където мога да остана...?- каза обръщайки леко поглед към жената..

Безименната жена тъкмо дърпаше кучето от едно дървото, което то препикаваше, когато събеседника й зададе въпроса.
- Оу! Ами аз всъщност съм брокер на имоти. - тонът й бе видимо ентусиазиран.
- Ама, къде са ми маниерите? Аз съм Джесика Алис, брокер на имоти. Приятно ми е. - представи се тя и подаде ръка на Хелман.

Ардрой пое ръката на Джесика и се наведе да я целуне , след което продължи да говори...
-Значи поне веднъж попаднах на правилния човек..- Леко се усмихна и попита директно..- Значи мога да разчитам на това да ми предложите някое жилище в близост до гилдията?- въпреки че не бе сигурно дали Хелман ще успее да влезе във Феари , той вече беше започнал да предвижда основните неща , като не се колебаеше във възможностите си и намеренията. но самата истина беше че средствата му са силно ограничени , тъй като за момента нямаше никакви приходи...

- Оу, чаровник! - изчерви се жената и сложи ръка пред лицето си.
След кратките любезностти тя премина към бизнеса.
- Ще се опитам да ви помогна до колкото мога... Такам, гилдията се намира близо до центъра, което качва цената няколко пъти... - започна тя да рецитира, слагайки пръст на брадичката си.
- Ъм, ще копувате или под наем? - позаинтересува се тя.

Ардрой се замисли за момент след което каза:
-За момента ще ми е нужно нещо под наем..- А имайки се в предвид че не се знае кога къде ще се озове нямаше намерение да копува нещо тъй като това би означавао да остане трайно. Цената най вероятно щеше да го стресне , но нищо не се знае може би ще може да си я покрива от работата във Феари Тейл , въпреки че в началото едва ли ще се впусне в скъпо платени задачи , важно бе да остане уверен..

Джесика отново се тупна по брадичката в умисъл.
- Хммм, тогава мисля, че можем да ви намерим нещо около 300 бижу. - жената се мъчеше да си спомни нещо.
- Даже наскоро една къща мина под наем изключително близо до гилдията! Само 250 бижу! - каза тя с напълно нормален тон, сякаш Хелман можеше да си позволи нещо такова...