Улиците на града

//сори за късите постове, но съм в сесия и знаеш как е...

Ето, че тъкмо бе навлязъл в града и пред очите на Абел изникна като слънце първата гостилница, носейки звучното име "Сребърната Ябълка". Табелката имаше една железна ябълка закована под надписа. Самата сграда изглеждаше сносна: два етажа от дърво и камък, достатъчно прозорци и липса на онази приятна пиянска миризма, която се носеше около по-"пропадналите" местенца.
Гостилницата изглежда бе поддържана, но пък бе стара, което значеше, че цените нямаше да са прекалено големи...

Вятърът раздвижи леко табелата и слънчевите лъчи заиграха по металната ябълка, за да може блясъкът им да вдъхне живот на плода поне за миг. Вниманието на картоиграча веднага бе привлечено точно на там. Хмм, щеше му се да намери някое малко по изискано и отбрано местенце, където може да се намери първокласно вино. Ръката му за момент се скри в джоба на сакото. Отчета бе бърз и безмилостен, бяха му останали достатъчно малко пари, че да се задоволи и с това, което късмета услужливо му предлагаше. Е поне сградата изглеждаше прилична за класа си.
След като влезе реши, че няма нужда да търси друго място. Липсата на остатъци, от неща някога предлагани из хорските чинии като вечеря, пръснати по пода, големи дупки от ножове по масите и усещането че се напъхал в гигантска бъчва, подсказваше, че садържателя на това място се грижи добре за собствеността си. Ако персонала му се отнасяше по същия начин и към клиентите, дори Абел можеше бързо да забрави нуждата от повече луксозни дрънкулки. Докато съумее да огледа по-обстойно интериора, вече се намираше пред бара. Усмихна се любезно на човека от другата страна на дървения плот и се намести на един празен стол.
- Добър ден, една чаша пиво, моля.
Дори бармана\ката да знаеше как ухажва клиентите си винаги бе по-добре да си поръчаш нещо, преди да минеш на въпроса. А и от дългия път гърлото му отдавна бе заприличало на кладенец изкопан насред гранитна скала, самотно и сухо, чакащо с нетърпение поне капка вода ... или бира.

За сега все още не си стигнал до крайности, а и оправданието се приема. Успех с изпитите.
Амм, ако поста ми някъде преминава в саморазказване просто го прекъсни.

Същност зад бара седеше едно младо, пухкаво момиче. Под пухкаво разбираме не дебела, но не и слаба, а просто пухкава. Някой хора предпочитаха такива жени, други не, но все пак си оставаше въпрос на избор. Момичето притежаваше две големи, дълбоки... очи.
Въобще картинка.
- Ммм? Светла или бяла предпочиташ страннико? - попита тя Абел с лека нотка на игривост в гласа си. Явно не само, че таверната бе добре поддържана, но и бе добре заредена! Момичето очакваше отговора на мъжа...

Усмивката на Абел премина от дежурност към естественост. Явно първоначалното впечатление от кръчмата щеше да се потвърди и от второначалното. Момичето изглеждаше симпатично, а ако се съдеше по маниерите и интонацията и знаеше как да си върши работата, така че клиентите да останат доволни от обслужването.
- Бих предпочел светло.
Картоиграча бе оставил куфара, подпрян на стола си и вече се бе настанил максимално удобно на високата дървена мебел, в очакване на желаната от него напитка.

ПП: Светла или бяла???

//Офффффф >.> съм тъп бе... тъмна или светлa xD

Още докато облягаше куфара си Абел усети как преднего се стовари една кана с биричка.
Явно жената имаше опит
- Какво те води насам господине? - попита тя със объркано обръщение. Явно в този град всеки се чувстваше малко по-близък с другите.

Мъжа нетърпеливо напълни поднесената му чаша от каната и отпи голяма глътка. Не бе в негов стил да пренебрегне по този начин въпроса на барманката, но наистина умираше от жажда. Ако и тя се пробваше да стигне от кръчмата си до кралската академия пеша несъмнено щеше да го разбере. Бирата им също беше добра, макар че точно в момента всичко което не е вкиснало щеше да му се стори добро. След като преглътна остави чашата на масата и се обърна към момичето.
- Аз съм Абел, приятно ми е – комбинацията на думите ти и господине в едно изречение му се струваше очарователна, но това го подтикна да се представи, след като щяха да водят разговор – и съм тук за да посетя феъри тейл, по възможност за постоянно – въпреки относителността съдържаща се в думите му, той ги изстреля с максимална гордост, сякаш е сигурен, че туко така ще го вземат в гилдията и това ще го направи нещо повече в очите на останалите, въпреки че липсата на подбор и елитарността автоматично се изключваха. А в същност изобщо не бе толкова обеден в който и да е от изброените факти.
- А зари това, освен хубава бира, ще ми трябва и подслон. Чудя се дали давате стаи за нощувка и на каква цена?

Бирата найстина бе освежаваща и Абел усещаше лекият трапчив вкус, който оставаше при добрата бира.
- О! - възкликна тя. Видимо впечатлена, че такъв красив и изискван младеж ще бъде съшност маг.
- Ами, имаме два вида стай: Едната е нормална и е 10 бижу на вечер, докато другата е малко по-скъпа, но пък има повече удобства. Тя е 15. - обясни жената и се усмихна приветливо.

Супер поне цените бяха точно по джоба му. Можеше да си позволи няколко дни, точно колкото да се установи в градът и да намери как да изкара повече пари, че да може да си наеме някое малко апартаментче, разбира се ако се окажеше, че има повод да се задържи за повече от ден на това място. Ако не се лъжеше му бяха останали 100 бижу, което значеше, че с по скромната постеля можеше да изкара поне 4-5 дена спокоен, че има покрив над главата и достатъчно храна. Но това, че се спря на това място, а не на някое по-хубаво, бе достатъчен компромис.
- Идеално, ще наема стая за тази вечер, после най-вероятно за още няколко дена. Нека да е за 15 бижу. Така че колко Ви дължа за бирата и стаята общо?
Все пак бе попаднал на приятно заведение, на много други места за 15 бижу трябваше да пренощува в стая с поне още няколко съквартиранта, космати и с дълги опашки, достатъчно невъзпитани, че да ти изядат храната и да оставят след това преработения и вариант като компенсация. Доволно отпи още една „малка” глътка, след която чашата остана видимо по-празна.

Едрата жена, която се казваше Хелга между другото, въпреки че Абел не се бе позаинтересувал вдигна ръце:
- О, не не. Няма нужда. Щом наемате стаята тя върви и с обяд и вечеря. - явно сделката си я биваше.
Пък и едрата барманка гледаше Велзевула с един такъв поглед... Мистериозен!
- Дайте ми само десет минутки да приготвя стаята и сте готов, господин маг. - каза тя усмихнато и се изнесе на някъде...

Господин маг. Абел се усмихна, прикривайки желанието си да се засмее и кимна в знак на съгласие.
- Добре, ще изчакам.
Явно изобщо не бе отразил погледа на жената по точния начин, понеже за него той си бе останал нормалния изключително любезен поглед, като към човек които трябва да ти остави максимално голяма чат от съдържанието на кесията си. А и честно казано, думите и го бяха грабнали повече. Жалко, че едва ли щеше да се възползва от вечерята. Това да стане маг може и да не му беше детска мечта или цел в живота, но щеше да излъже ако кажеше, че не се вълнува от факта, че ще кандидатства в гилдията. Най-малкото промяната в изражението на барманката след като и каза, че е маг му се нравеше не по-малко от хубавата бира, от която отпиваше в момента. А и след цял ден обикаляне не оставаше много до мръкване, а Абел искаше да посети гилдията още днес, само първо да си оставеше багажа.

// ша та секса, край...

След около пет минутки едрата жена се завърна с един ключ. Тя го положи на бар между тях и явно очакваше парите от мага.
- Стаята е готова, можете да си оставите нещата. Има кърпи и топла вода, ъм... Оу, да вторият етаж последната врата на коридора. - добави тя и даде ред на Вувузел да говори...

Докато домакинката се върне Абел вече бе пресушил съдържанието на чашата си и оглеждаше привидно подробно и леко разсеяно помещението. Когато жената се върна, той събра мислите си на едно място, за да може да и отговори смислено.
- Благодаря, тогава ще се кача горе.
Нужните пари вече бяха извадени на тезгяха, преди Абел да грабне отново багажа си и да се затътри по стълбите.

Когато влезе в помещението далеч не отдаде нужното внимание на стаята. Просто хвърли един бързо поглед, за да свери дали стаите са подържани поне като кръчмата. Остави багажа си до леглото, най-после, поне за малко нямаше да го мъкне след себе си като домашен любимец, и се намъкна в банята. За жалост нямаше време да се изкъпе. Свали сакото и монокала си, за да не му пречат да си измие лицето и изтупа дрехите си с ръка в опит да поосвежи и тях.. Избърса мократа си физиономия с първата попаднала пред ръцете му кърпа и се загледа придирчиво в огледалото. Е не можеше да отрече, изглеждаше далеч по-добре отколкото очакваше, затова доволен се запъти към изхода на сградата. Оставаше му само най-важното за да може да заспи достатъчно удовлетворен от изминалия ден.

ПП: Няма бе, то моето момче срамежливо, ще си припява „Моля ви мадам” и ще бяга бързо XD.

//Ох верно че имаше монокъл :Д

Щом се озова в стаята си Абел бе залят от вълна свежест. Явно лелята си вършеше работата добре и стаята найстина бе поддържана. Е, естествено пода скърцаше, леглото не бе от най-меките на света и тук-таме се виждаха следи от застаряване, но за тия пари толкова. Поне имаше покрив над главата.
След като се накифли, мага се оправи и излезна.... Интересен факт, бе че забрави да заключи стаята си, но е ще рискува....
Абел се отправи към Фейри тейл?

//Бижу: -15
Пиши на улиците освен ако нема се върнеш :Д

Добрата крачка на Екирей я закара до серийте на града...

Макар да се бе насочил към гилдията за момент Абел се замисли за някакви негови си неща, а след малко просто изгуби фокус, позволявайки на съзнанието си да заблужзае на някъде. В резултат за рекордно кратко време бе изминал рекордно кратко разстояние и дори не бе прекрачил прага да стаята си. Очевидно многото път и емоции все по-силно тропаха по волята на мъжа, като клиент по маса на долнопробна кръчма след поне 50 минутно чакане на сервитьорка. Веднъж озовал се във въздуха, кракът на мага за момент се зачуди на зад или напред да поеме, но в крайна сметка се стовари насред коридора. Картоиграча завъртя бързо ключа в ключалката и продължи към Изхода.

Слънцето вече правеше тромав опит да се скрие зад хоризонта, поради което на мага му се стори, че е прекарал далеч повече време в хана. Забърза нервно крачка. Сети се, че не знае къде се намира гилдията чак когато краката му машинално поеха по главната улица, все по навътре в града. Може би трябваше да попита любезната барманка къде се намира, но беше късно да се връща. Ако представите му за магическа гилдия бяха правилни, тази в Магнолия трябваше да се вижда поне е шест пресечки. Може би малко надценяваше материалния и социален статус на маговете?

ПП: Да пиша на улиците ли? Че аз къде пиша от известно време насам.

//Не те знам къде пишеш ;Д

Късмета на Абел не му изневери... този път. Мъжа скоро се намери пред гилдията и зяпаше огромната й порта.
Наоколо имаше множество хора, които обикаляха по работата си, а от зданието излизаха по един-двама души, очевидно магове отиващи на някоя задачка...

//сега пиши на портите.