Улиците на града

-ЩОМ ИМАШ И ТИ КАРТА ЗАЩО НЕ ГЛЕДАШ, А УПРЕКВАШ МЕН !!! -след което момчето удари Михо по главата и каза:
-Бака!

Михаел привидно се нацупи, въпреки че му личеше че ще се засме.
- Ти пък! Нима това е най-важното?
Той бръкна в джоба на странната си риза и измъкна парче сгъната хартия.
- ...да видим... - разгъна и се вгледа - ...ммм не. И моята е на Фиоре.

Двете момчета погледнаха картата, но освен една малка иконка до, която пишеше "Фейри Тейл" не можеха да видят друго.
Все пак съотношението не бе толкова голямо, може би щеше да е по-добре да питат някой.
..................

Джак продължаваше да си ходи...
............

Грей само метна един такъв, объркан поглед към Хелман, сякаш се чудеше дали е сериозен или не.
- Та, ти си рицар. Това е ясно... - обръщайки се към Харада, спомена Ес клас мага и после обърна поглед към другият момък:
- А ти си...? Елементалист.... - Грей явно се опитваше да познае елемента на момчето, макар че бе ясно.
- Кал! Кален елементалист?! - обяви ентусиазирано магът.

- Великия маг.. Гилдартс? - попита дребната, решена да задава кратки, но прости въпроси, за да може да проведе някакъв, колкото и жалък да е, разговор докато се опитваше да преодолее необяснимата, но наложима скука и проточеност на цялата тая абсурдна ситуация. Велики магове в гилдията имаше много, един от друг по-прочути и известни, но Алис предполагаше, че идва реч не за друг, а за самият мастър на гилдията - единствения човек, когото да я упълномощи като член на Фейри тейл и единствената от множеството солидни връзки на Кана, която би могла да й е полезна.

Хелман се славаше с изключителното спокойствие и премереност на действията си , но този път , явно Грей беше отцелил болното място на младия елементалист. Погледа му се стрелна към Грей,. Дрехата в ръката на Хелман падна на земята видимо заскрежена. От пднея се надигна и насочи към грей Дясната Ръка на елемнталиста. Обвита от лакътя до 20 см пред пръстите ледено острие , което сияеше и блестеше отразявайки личите на слънцето. По лицето на Хелман бе изписана ехидна усмивка , а гласът му също толкова нагъл както и изражението му каза:
-Пробвай пак.. Може и да познаеш..- Едвали целта на Ардрой бе да напада , тъй като здравия разум ясно му казваше че определено ще умре влизайки в битка с Грей , но пък беше решил , че демонстрацията е добро действие.. След това се обърна и към рицаря и попита..
-Ако се чувтсаш пренебрегнат и игнориран, давай включи се и ти в отгатването на елемента ми ....

Джиото изгледа първо Грей с недоумение, след него и Хелман. В началото той не разбираше какво толкова спореха, но последствие реши, че е някаква игра, която не беше играл до сега.
- Като ва гледам какви сте.. Лед сте. – С някакво нечовешко спокойствие издрънка рицаря, с което не искаше да ги засегне, но може би така щеше да се разбере от тях и направи една лъвска прозявка.
- Между другото в гилдията колко струва една стая? – Попита момчето, което явно в последните минути само за това мислеше, а и си личеше, че искаше да си легне колкото се може по-бързо.

/Не ме бъркай с Хараде ;( not cool! xD/

// Не го слушай аз съм мн голем пич :Д

-Да важно е! - след което погледнан апред и каза:
-исля че е на там! -след което му кимна бързо и продължително.

- Пич - обади се Михаел - Грешиш. Според моята карта е натам. - той посочи надясно от посоката в която вървеше Хараде. Михаел някак си бе успял да разбере това от точката с надпис "фейри Тейл".

-ЧАКАЙ! Може да е и наляво.... Никога не бъди сигурен. А и нямаш компас! -след което почна да се оглежда за някаква следа от някой жив маг.

Михаел пак погледна точката върху картата.
- Абе, все пак мисля че е надясно, но айде, нека да попитаме.
Тръгна към един продавач на сурова риба. (Сашо нали каза че сме на търговска улица). Застана пред сергията му.
- Здравейте - поздрави любезно.

// сега или ти, или Сашо - все ми е едно кой ще пише пръв. Аз ще пиша след двама ви.

-Бааавеееен! Питай го човека вече! -след което завря лицето си до неговото и каза с лош и селяндурски глас че да го разберат хората:
-Ей селяндур ти знъйш ли де са намира гилдията Фейри Тейл ААА??? -след което зачака отговор.

:Д

Алис и жената тъкмо стигнаха улицата на Фейри Тейл и младата магьосница можеше да види покрива на така желаната гилдия.
- Ааахъ! И Гилдорс! - отвърна позитивно пиянката и започна да надига солидно втората кана с бира. Алис бе там, едва един пост по-късно щеше да се намира в двора на гилдията!

.................

Острието на Хелман бе тънко и чупливо, но достатъчно за да докаже елемента си.
- Хоу! Лед? Да не си и ти от северната държава? - в очите на Грей нямаше нито заплаха, нито уплаха, а единствено истинско очудване. Явно магът не бе очаквал да види друг леден маг и това правеше Хелман интересен субект за Фулбъстъра.

............
Продавача на риба бе приятно закръглен човек с мустак и широка усмивка. Щом Харадата се заби в лицето му, той само изслуша мага.
- Естествено, че знам, драги ми господине!!! - търговеца също викаше в лицето на Харада, но без грам диалект. Е поне не пестеше слюнката...
- Та вие сте в МАГНОЛИЯ!!! А искате ли да си купите риба? Пресни са! Неска сутринта ми ги докараха! - явно търговеца бе от онези шумните, чийто глас се чуваше из целият пазар, а сега тъпанчетата на Саносуке поемаха цялата сила на тренираният му глас.
- Даже за вас ще ви направя отстъпка! Четири на цената на три! Нема такава оферта другаде! Давай, давай зимай! - от звуковите вълни главата на Харада се зави и той започна да губи баланс. Точно тогава търговеца изкара една голяма риба меч (около метър и нещо) и я плясна в лицето на Харада.
- Ето подушете! Прясна е като детственица! - рибата уцели момчето в брадичката и той отскочи назад в бавен кадър, сякаш бе ъперкътнат от професионален боксьор. Харадата тупна тебко по гръб и очичките му се въртяха.
//Нали е ФТ малко олигофрения трябва да има...

Хелман пусна ръката си бавно надолу и ледът изчезна разпадайки се под лъчите на яркото слънце след което се наведе и вдигна дрехата си изтупа я с ръка два три пъти и докато я премяташе през рамото си каза:
-Да кажем просто че не съм от тук... - За очудване на Хелман явно Грей наистина едва сега забелязваше неговия елемент , което или значеше че Грей е разсеян или че ардрой имаше разочароващо слаба магия , но все пак беше някакво начало...

Джиото продължаваше да върви след тях, като спазваше точно определена дистанция от тях. Единственото нещо, което го впечатли бе, че явно всички магове, които използваха лед малко или много се събличаха, което беше доста странно. Все пак той беше рицар, а основно при тях беше екипирането, а не разголването. Прозяванията от друга страна стана по-чести и звучни, което би трябвало да подскаже колко скучно му беше в момента.

-Ууу не бях виждал розови понита около главата си преди. Михо оставам го на теб аз ше се нарадвам на понитата. - след което момчето продължи да бълнува.

Харада бе аут, ред бе на Миха....

....

- Хмммз? Е няма значение... скоро ще стигнем до гилдията... - Грей вече бе насочил вниманието си на някъде другаде.
- Някой вижда ли ми ризата? - попита той.

Младежа продължаваше да се оглежда все още за изчезналата му риза, която ги бавеше толкова много.
- Сякаш е потънала в земята. – Промърмори зеленокоското недоволно и започна вече да скъсява дистанцията между тях.

Хелман също се оглеждаше с надеждата да я види и да стигнат в гилдията , като каза тихо подноса си:
-Следващия път ще ги залепя за него... - и продължи да търси

Михаел смяташе да поиграе на тази игра и да я спечели.
- Рибата ви изглежда вкусна - каза Миха и се усмихна. После се наведе и подуши една доста едра и много грозна риба, която не беше чак толкова прясна.
- Това Морски Свинкс ли е? - попита, въпреки че много добре знаеше че е точно това - навремето всяка сряда готвехме по един такъв. Слагахме го в огромна тава с поне 7 килограма домати, палехме огън на двора и пяхме около него...
Михаел въздъхна.
- Ех, спомени, спомени.

-Понита... -каза мочмето оставайки на земята.

Грей блееше като кифла в мол и шансовете им да намерят ризата намаляваха с плашеща бързина. И точно тогава...
- А! Ето я! Там! ТАМ!! - провикна се той с надежда в гласът и посочи енергично към една тераса.
Там на вторият етаж на една къща имаше простор. На него висяха дрешки и една риза с приятен синкав цвят се поклащаше. Ризара не бе закачена, а по-скоро отвеяна от вятъра там и се бе захванала за просторчето.

..................
В същото време някъде другаде....
Миха и търговеца си говореха:
- Не, драги ми господине! Това е рядък вид морски СВИНКТЕР! Много екзотична риба. - търговеца говореше сякаш показваше дипломите на сина си.
Той взе рибата, която Миха гледаше и я вдигна пред очите на младежа:
- Ето! Помиришете! Прекрасен аромат! Днеска ми я докараха! - търговеца се усмихваше супер доволно и широко и добави с по-тих глас:
- Ще ви я продам, само за 20 бижу! Истинска сделка! - очите на миха срещнаха умрелите на рибока, който изглеждаше като цилиндър с уста и перки.

- Крайно време беше. – Подвикна младежа сякаш току що беше открил нещо, което беше търсил цял живот. Приближавайки се съвсем до тях, той посочи с пръст входа и ги попита.
- Как ще действаме, цивилизовано или както си знаем? – Макар и да знаеше отговора на въпроса си, Джи все пак искаше да се увери, че и те мислиха, като него. А неговия начин определено беше всичко друго, но не и цивилизован.

Ардрой погледна двамата след това спокойно и цивилизовано изрази своето мнение....:
-Цивилизовано??? И как точни ще обясним на хората че искаме да отмъкнем ризата от терасата им, тъй като по незнайно какви причини се е озовала там....Прекалено сложно става, предлагам да привлечем внимание и в суматохата Грей ще я вземе...

Горната устна на Михаел затрепери хаотично, но той все пак запази самоконтрол. Извътря глава сякаш бе машина която имаше нужда от смазване (при което сякаш дори се чу скърцането на ламарините). Усмихна се на сила и направи крачка назад. Цялото му тяло трепереше, но той все пак се усмихваше.
- Страхотно-о - каза - искам да-да купя две... - пауза - Но нямам пари! - каза толкова рязко че почти кресна - Един познат ми дължи пари. Той е от Фейри Тейл

-Така си и помислих. – Беше пък отговора на Вердели и загледа към Грей, който отново трябваше да показва класа.