Улиците на града

Скоро Грей се завърна с дрехата си и я облече.
- Хммм, хайде освен тази блуза имах и риза, която не би трябвало да е далеч. - говореше той сякаш, си припомняше, какво се бе случило...
................

Михаел пък се влачеше и неусетно обикаляше в кръг един и същ квартал.

...........

Алис от друга страна тъкмо си отваряше устата да попита, когато пиянката викна на кучияша.
- Ой, ае диии! Гилдиатъ е след три присечки в десно! - мъжа явно реши, че младата дама е съгласна понеже потегли....

//Вярвай ми НЕ искаш да влизаш там xD

Момчето си вървече и подсвиркваше и вървеше и подсвиеркваше и вървеше и...
Изведнъж спря. Огледа се. Зениците му се разшириха двойно когато осъзна че се е загубил. Вече трети път минаваше покрай синята къща с лилавия покрив. Очуди се как не я бе забелязал още на втория път...
- Хъм - си каза и всигна рамене, след което продължи да си върви и да си подсвирква. Мелодийката му беше спокойна и унасяща. Орегиналната песен бе изпълнена с някакво странно усещане за неразбираема сила, но това което излизаше от устните на момчето бе далеч по-простовато.

- А след ризата? – Позволи си да прекъсне мъжа рицаря и се загледа в една къща встрани от тях. Сякаш избягваше да види погледа на ковача, който сигурно пак беше недоволен и раздразнен. Нетърпението и бавното намиране не бяха по вкуса му, но думите на Грей още бяха в главата му и го дърпаха към гилдията.

Момчето бавно си вървеше и привършваше с своя дюнер.Той търсеше някой който знае пътя до гидлията.

Алис въздъхна тихо и безмълвно се облегна назад, оставяйки наметката си зад себе си, където да бъде в безопасност. Личеше си по намръщените черти на лицето й, че търпението й бе към края си, а настроението й - помрачено. Възнамеряваше да спрат някъде, да поговорят, да даде време на жената да се съвземе вместо просто да се отбият до дадена дупка и да заредят безименната старица с алкохол, който просто да е поредната опасност за облеклото на благородницата. Зачуди се как въобще бе способна да приеме в каретата си жена, която дори не се бе представила, когато самото момиче, което я бе приело в каретата си го бе направила. Простачка.
Искаше да се преоблече, да се освежи, но изглежда още преди постъпването си във Фейри тейл всичко бе започнало унищожително, опустошаващо и катастрофално - неща, с които гилдията все бе известна. Гнева в нея се засилваше, както и желанието да забие шамар на другата, но само факта, че носеше познатия знак на едно място, което жена като нея трябваше да закрива най-малко заради преклонната си възраст, я спираше като в отклик на него единственото, което направи Алис бе да стисне ядно зъби.
- Не! - кресна точно след думите на магьосницата като при тази рязка, кратка и точна думичка каретата дори не успя да тръгне. Дребната взе палтото си, слезе и покри добре тялото си, както и мръсните дрехи с наметката си и се обърна към кочияша. - Щом са само три пресечки ще походим. - изрече с властен тон, на който Гинехал нямаше как да не се подчини. Но чернокосата бързо се овладя и смекчи интонацията на следните си думи. - Ти иди направо там и чакай, за да внесеш багажа ми. Докато чакаш можеш и да почистиш вътре, тъй като на нашата гостенка не й бе особено добре. - когато колата отново потегли, Алис изчака непознатата да води като междувременно щеше да разбере всички отговори на въпросите, които я касаеха и които вече трябваше да е научила ако събеседницата й имаше и най-проста форма на възпитание. - Е, поне няма ли да споделите как е името ви?

Младия ардрой , избягваше да влиза в разговора на двамата си спътници по две много прости , но основателни причини.. 1 вата Нямаше намерение да ядосва Грей или новодошлия, просто за момента няма смисъл от това.. А втората беше , че той просто отказваше да хаби сили да участва в безмислени разговори , поради което просто ги следваше безмълвен и леко умислен..

Михаел секна песента си, когато на 100-тина метра пред себе си видя 15 годишно момче ядящо дюнер. Усмихна се и се насочи към него. Първото кеото щеше да каже бяха думите "Здравей. Да знаеш къде се намира гилдията Фейри Тейл?". Изобщо не подозираше че другия също я търси и че е много вероятно да му бъде зададен същият въпрос.

// Оставям Миха и Джио да си говорят, ако искат... ако не... еми продължавайте и тва е...

Грей погледна въпросително двамата младежа и каза:
- След това сме към гилдията, естествено! Предполагам ще искате да се присъедините? - явно годинките бяха направили ковача по-проницателен отколкото изглеждаше.


В същото време някъде другаде...
Алис отпрати кучияша и той потегли с бясна скорост към зададената цел.
Момичето имаше вид на рязарена валкирия и оставаше само да почне да мята жупел и мълний. Е поне мълнии можеше...
От друга страна пиянката само обърна дървата кана с бира и я изсипа в гърлото си на един дъх. Ефекта бе повече от очевиден, тя отново бе завидно пияна...
- Аааъъ, аз? Гъ.. къ.. Гана! Тучну тъка! - жената едвам успяваше да събере буквите в думи, но все пак вървеше доста бързичко към гилдията. Явно знаеше пътя найзуст.
- Аъъъ... Ти!? Куя си? - попита тя Алис...

-Хоу! - каза момчето спирайки и правейки знак като индианец.Той го погледна и каза:
-Да знаеш де се намира Фейри Тейл? - след което го погледна с ококорени очи.

Думите на двамата се сляха, бяха абсолютно еднакви.
Михаел остана безизразен за секунда, след което се усмихна.
- И ти, а? - попита.

Джи погледна първо момчето, после и Грей и се замисли, дали все пак да не влезе в гилдията. Все пак беше бил доста път, но като цяло беше дошъл единствено да се пробва с някой по-силен от него.
- Ми… Да. – Отговори малко несигурно и отново заби поглед в страни съзирайки се в една табела, тогава той се усети, че все още не беше се представил.
- А, между другото казвам се Джиото Вердели. – В съвсем нормален тон допълни и продължи с оглеждането за ризата.

-Мхм... - след което се обърна пак по пътя си и каза:
-Идваш ли? Няма да те нося на конче! - след което се усмихна и изчака момчето да дойде, но в един момент той се обърна и каза:
-Саносуке Харада бейби! Рицър и готвач приятно ми е... И побързай де ! - след което се засмя леко.

Миха замлъкна за секунда, след което кимна в съгласие.
- Михаел Кастельо Енде - отвърна - монах ...предполагам.
Поклони се лекичко за да отдаде уважение, след което тръгна след новият си познат.

-Приятно ми е, но имам един много важен въпрос. -след което млъкна и каза с сериозен глас:
-Загубихме се нали ?

- Да - призна си откровено Михаел.
- ...но нека не спираме - добави - тук няма да намерим много.

- Ъъъ по точно може да намерим... все пак сме в града? Е не точно но все пак сме близо... - след което продължи да върви напред сякаш нищо нямаше.

Монаха се засмя на странният отговор. Смехът му не бе дразнещ, или подигравателен. Бе лек и приятен за ухото.
- Имах предвид ако останем където сме - обясни спокойно и продължи в избраната посока.
Мина известно време преди момчето да каже още нещо. Мълчеше и се усмихваше, докато изведнъж от нищото започна да говори.
- Ъъ.. Саносуке? Бинтовете... ранен ли си?

Алис никога не бе виждала членовете на Фейри теил, макар и да бе чувала много за тях - имената и титлите на най-известните от тях, най-характерните им и отличителни черти на характерите им и още повече толкова истории. Точно за това дребната можа бързо да разпознае тази, с която говореше. Лицето й можеше и да не й е познато, нито мястото, на което се намираше знака на гилдията бе отличителен знак, но името несъмнено бе познато, дори с грешка в произношението, както и характерния алкохолизъм. "Кана" поправи я на ум и огледа събеседницата си от главата до петите. Трябваше да е тя, възрастта отговаряше, както и характера нагаждащ се перфектно между всички истории, които бе чувала.
Но мнението й за жената не се промени изобщо, напротив. Чернокосата се зачуди как, по дяволите, подобна личност бе способна да се прояви като виден маг от толкова висок ранг. Мястото й навярно бе по-скоро сред боклуците и западналите алкохолици, сред бездомните просяци отколкото в подобна гилдия. "Що за шега.." винаги си бе мислила, когато чуваше това име, а сега тази мисъл бе актуална и когато Алис бе попаднала на самата Кана. Шеги си играеше съдбата..
Детето се усмихна и сложи ръце в джоба на плаща си. Беше се представила вече, а отсрещната явно дори не си бе направила труда да я чуе или да го запомни.
- Алис Евърглоу се казвам. И искам да постъпя в гилдията. Каза, че можеш да ме уредиш. Не ме излъга, нали?

Миха и Харада се намираха посредата на оживена улица и множество хора шаваха наоколо. Имаше търговци, майстори, доставчици и всякакви други хора.
Какво щяха да правят двамата зависеше изцяло от тях...

...........
Алис водеше труден разговор със събеседничката си, която изглежда имаше трудности със съредоточаването. Въпреки, това жената успя да отговори на въпроса на момичето:
- Ъ? Чи естествину! Аааъ, аз съм! НАаааааай-дубртата приятилка на, на ,на ъъъаа.... великия маг...ъъъ! - думите й малко заваляха, но все пак Алис разбра, че събеседничката й имаше солидни връзки в гилдията.
Според пиянката до гилдията оставаше една пресечка и скоро двете щяха да се намерят до Фейри Тейл...

Хелман не променяше изражението си освен в моментите , когато погледа му се движеше в ляво и дясно търсейки дрехите на своя водач или когато долавяше гласа на рицаря , момента в който чу името му беше точно такъв, обърна поглед към него и с леко отчаян или може би отекчен тон каза:
-Ардрой Хелман.. - Обръщайки главата си към Грей продъллжи да говори..- Защо продължаваме да търсим дрехите ти , щом като веднага след това ще ги съблечеш отново...?

-Бинтовете ли ? Аххх дълга история. -след което се хвана с една ръка за корема където имаше най-големия белег от всички и каза:
-Но има някой неща които оставят по-дълбок и лош белег които не се вижда от хората... -Харада замълча след което пак стана своя нормален засмян характер и попита:
-Та к'во прайм сега? Да питаме някой човек ли.. или да гледаме картата и да се пробваме да я намерим сами ?

Михаел се умисли при споменаването на думата "белег". Замълча засрамен.
Изведнъж осъзна какво е чул току що.
- Какво!? Имаш карта? Защо не каза веднага?

-Ами... знам ли ? -след което се засмя и се опита да прикрие своята грешка.
-Но все пак е на Фиоре... дали ше е показано къде е Фейри Тейл

- Кой знае... - каза момчето след доста сериозно замисляне. - Може би трябва да погледна и своята карта...