Улиците на града

В първия момент Джи не разбра какво беше закрило очите му, а и приближаващите стъпки го накараха бързо да сграбчи нещото от лицето си и да го махне. Изненадата, която се получи в последствие накара младежа да стане по-червен от домат. Виждайки, че нямаше къде да бяга вече Вердели изчака човека да се покаже и да ги върне, като се надяваше всичко да мине добре.

Виждайки големия мъж, Джиото много добре разбра, че схватка с него в това му състояние щеше да бъде напълно излишна. „В какво се забърках” си помисли младежа докато лепваше ръката си на челото докато не усети, че това беше ръката с бельото. Последва бързо скриване зад него и бързо измисляне на действие, което да ги измъкне.
- Т-т-тези г-г-гащи бяха паднали. – Притиснено отговори на въпроса и ги насочи към мускулестия пазач. Разбира се името на собственичката им заинтригува безкрайно много младежа и той без никакъв срам запита
- А мога ли да попитам къде е Г-ца Скарлет в момента? – Въпроса едва ли щеше да затрудни русокосия мъж, но кой знае можеше да се окаже голям инат. Информацията, която току що получи пък от друга страна вкара яснота в думите на Грей от по-рано, което зарадва зеленокоското въпреки възможността да бъде сритан.

-Ахх. – Прозвуча само от устата му и само след миг хвърли бельото към лицето на пазача. Вердели определено не му се занимаваше с него, затова отстъпи настрани, като отваряше път на Грей, с което искаше да покаже, че имаше нужда от неговата помощ.

- Хубу, хубу, махаме се. – Отвърна Джиото и се замисли за ризата, която не беше успял да свали от това, но какво можеше да направи. Интересното в цялата ситуация бяха торбичката и Грей, който явно беше отишъл сам да си вземе ризата. И скоро щяха да тръгнат по пътя си.

Китаеца извади бужито и го сложи на масата, но преди Джак да успее да прибере парите готвача каза:
- Яденето ще е 5 бижу... моля. - каза той с мазен тон.

- Добре, а и не ми е приятел. – Малко недоволно отвърна младежа и изчака Грей да го поведе.

- В интерес на истината не го знам и ако може… - Замълча за момент Дижото и се замисли дали беше добра идея да отиде сам до гилдията.
- Може ли да ми кажеш пътя към гилдията, като оставиш елементалиста, може се срещнем там.

Кимайки само с глава Вердели веднага се запъти към посоката, която му беше казана, като си личеше, че на моменти пребягваше.

Ориенталския готвач хвана Ричъра за рамото, направо през бара.
- Ти ще платиш, тогава си ходиш. - въпреки, че тонът на готвача бе спокоен, гласът му бе твърд и решителен. Явно Джак нямаше да си тръгне без да плати....

Азиатеца все още държеше Ричъра за рамото и не го пускаше.
- Ти платиш, иначе арестуват теб. - готвача не бе особено изплашен от 10 годишното хлапе. Пък и азиатеца имаше достъп до остри ножове и тежки гитани, въпреки че едвали щяха да му трябват...

//Толкова мнооого грешки, че няма да ги изброявам даже...

Нормалният крак на Джак изрита бара, но същност там имаше стол... Крачето на Ричър се вкара в краката на стола и трябваше да внимава, понеже все баланса му ставаше все по-лош и по-лош. Азиатеца продължаваше да го държи за рамото...

Азиатеца пусна малкото момче и протегна ръка за да си получи парите. Явно малкото лапе трябваше да се научи на уважение, иначе следващият път нямаше да получи никакво ядене...