Улиците на града

Хелман преметна дрехата си на рамо и продължи след голия мъж , като небрежно каза:
-Както кажеш. И все пак , щом ще ти търсим дрехите мисля че ще е добре да знам поне името ти и дали това на гърдите ти е вярно. Наистина ли си от "Феари Тейл"...- Любопитсвото на младия маг за жалост бе прекратено от глас идващ от зад двамата пешеходци и Обръщайки се видя друг човек , който си играеше с катаната , но в същото време говореше все едно ги познава . Ардрой заключи че е познат на голия си спътник и затова не каза и дума , оставяйки ги да говорят..

Голият мъж се обърна рязко към Хелман и го хвана за яката, вдигайки го над земята.
- Хъъъъъъъх!? Какво искаш да кажеш "дали това на гърдите ти е вярно"? - тъмнокосият не изглеждаше особено доволен от въпроса на младият елементалист.
- Що за глупак иска да влезе в гилдия, щом дори не й разпознава членовете?! - въпроса бе по-скоро реторичен, а мъжа се ядосваше още повече.
Джиото от друга страна само седеше и гледаше като муле, напълно игнориран от двамата. Дали щеше да се намеси? Или щеше да избяга?

И ето, че в развоя на събитията Джи видя символа, който диреше и то нека къде да е, а върху гърдите на този мъж. В началото Вердели тръгна да хваща дръжката на катаната си, но в последствие измисли нещо по-добро.
- Щом си от Феари Тейл, значи можеш да ми кажеш къде мога да потърся Ерза С-Скарлет. – Намесвайки се Вердели се надяваше да не ядоса допълнително мъжа, но трябваше да поеме риска.
- Това момче току що излезе от академията, явно не е добре запознат. – Допълни младежа с надеждата да помогне на другото момчета и да привлече по-голямо внимание върху себе си.

Ардрой се понамръщи и хвана ръката на мъжа , след което с равен и тих тон каза:
-Просто исках да съм сигорен.. Грей Фулбъстър... Сега предлагам да се захващаме с търсенето на дрехитети , иначе рискуваме обстановката да захладнее..- Между временно новодошлия отново изпусна реплика, този път явно насочена към грей , но за жалост получи отговор от Хелман. Извъртайки леко глава в страни попита.
-Защо ни прекъсваш..?- в гл;аса на елементалиста , не се четеше никакво чувство било то и раздразнение или любопитсво, което само доказваше , че е слабо заинтересуван от това дали ще получи отговор..

Момчето се усмихна при въпроса, който получи, но не разполагаше много време за губене.
- Виж, имам само един въпрос, тва е. – Отвърна съвсем спокойно Джи и погледна с крайчеца на окото си Хелман, но нищо повече. Щом мина пред тях, той се обърна отново към непознатия за него мъж и все пак зачака отговор на въпроса си. А ако случайно не получеше такъв може би просто щеше да продължи да търси.

- Хъ? Че ти каза ли нещо? - явно годините не бяха оправили характера на Грей и той си оставаше същият сериозен, понякога малоумен елементален ковач.
В същото време пък Хелман бе игнориран...

Игнора изобщо не попречи на Ардрой да продължи "мисията" си , а именно откриването на дрехите на Грей.. Странното в случая бе не толкова факта , че спътника му е гол , а какво точно прави тук и с риск да изглежда нахално любопитен , Хелман реши и попита равнодушно...
-Чудя се, Как така един от извесните и заети магове на Феари , се мотае просто така гол из столицата..- Младия елементалист отказваше да приеме , че Грей има свободно време и просто разглежда забележителности...

Грей започна да се обърква от двамата и отново премести вниманието си върху Хелман.
- Ъ? Магнолия, не е столицата бе. Ти от къде си, същност? - леденият маг изглежда имаше трудности със съредоточаването. Чернокосият се замисли за момент и отговори, по-скоро на себе си, отколкото на Хелман:
- Уж трябваше, да взема едни пакети за Леви, но.... ъъъ.. - явно до толкова си спомняше мага. Какво се бе случило явно бе мистерия дори за него...

Ардрой се почеса леко по главата и каза, почти засрамено..
-Чесно казано имам известни затруднения с гееографията и ориентирането...- завършвайки изричението с глупава усмивка на лицето си , продължи да се движи с Грей в търсене на дрехите , а може би и на пакетите... Хелман беше много любопитно настроен към гилдията , но отбягваше да пита директно затова продължи с догатките..
-На какво разтояние е Феари от тук?...

- Търся Ерза Скарлет. – Отвърна отново момчето, но нещо вътре в него му подсказваше, че отговор отново нямаше да получи.
-Ах, без мислено е да си губя времето тук. – Без да иска си помисли момчето на глас и тъкмо когато щеше да тръгва напред, се спря за да чуе отговора на Грей поне да знаеше на къде е гилдията.

//опа малко поразбравих Алис xD

Младата дама погледна през прозореца и видя, че са спрели пред нещо наподобяващо на бар... По скоро на бърлога на пропаднали хора. Чудно как имаше такова място в Магнолия.
Преди да успее да реагира, пияницата се бе показала от каретата и викна:
- Йоу, Джеби! Дай ми две от мойте! - явно пияницата бе редовна тук. Не по-късно от десет секунди, жената се пъхна обратно и държеше две огромни кани с... някаква течност.

............
Грей изглежда не беше особено заинтереусван от въпросите на двете момчета, но думите на Джио го заинтересуваха.
- Езра? Че за какво ти е Езра? - попита го Грей....

- Тя… Трябва да ми покаже силата… Силата на на един Арканичен Рицар! – Наистина сериозно отговори Джи и го загледа в очите, в очакване да разбере дали ще измъкне полезна информация от него.

/Харада??? xD/

Грей отвърна на погледа на Джиото и мига отмина... След това избухна в див смях:
- Няхаххаха! Дори няма да те зачете като достоен противник. - леденият ковач, явно бе сериозен и не се четеше толкова насмешка, колкото невъзможност.
Щом спря да се смее, Грей се обърна към Хелман и каза:
- Хайде, гилдията е на другият край на града... Най-вероятно дрехите ми са по-пътя обратно... - явно му се случваше често да остава без дрешки...

Хелман кимна с главата си в нак на съгласие и мълчаливо тръгна след своя водач. Като за миг погледа му мина през рицаря търсещ сили , но неказа нищо.
"Ерза Скарлет.. "Титания" единствените мисли излезли като асоциация в главата на Хелман относно Кралицата на Феари бяха две.. "дано не я срещна" "Защо непознатия иска да умре млад".. И може би това бе причината да си замълчи. Неискаше да е груб със Грей и затова избегна да разпитва относно Нацу , тъй като добре знаеше слуховете че двамата не са си особено приятни...
- Феари Тейл... в Гилдията има ли силни елемнталисти..?- попита учтиво Ардрой , като се надяваше въпрки характера на грей да получи някакъв отговор , тъй като все още не е много навътре с елементалистиката и някой който да го потренира би му дошъл добре..

Този отговор на мъжа изобщо не задоволи момчето и той все пак се опита да измъкне друга информация.
- А има ли друг Арканичен рицар, който би приел? – Беше на пръв поглед прекалено тъпо, но ако успееше да постигне победа, щеше да има по-голям шанс да се бие и със самата Ерза, ако изобщо още я биваше в това. Но за да не ги бави, момчето смяташе да тръгне след тях, поне щеше да разбере и къде точно е и самата гилдия.

Докато Грей и двете момченца вървяха, той ги изгледа въпросително... особено Хелман.
- Аз какво съм, бе? - мейк меджика бе видно обиден.
След той реши да отговори и на въпроса на Джио.
- Естествено! Дори мисля, че ще останеш доволен *хехе*. - гласът му не издаваше тайната, която Грей криеше, но тонът му не предвещаваше нищо добро...

Въпреки че целта на Хелман не бе да убиди грей , се получи точно такъв ефект, но въпреки това несмяташе да се извинява, затова просто изчакваше мълчаливо да пристигнат до академията , а в същото време , не му се говореше кой знае колко с рицаря , просто защото се чувсваше странно гледайки го как си играе с катаната докато говори ..

Това мигновено върна интереса на момчето, като искрено се надяваше да е прав. Истината беше, че и младежа почваше да се интересува все повече от гилдия, а и ако не успеше да предизвика Ерза сега, трябваше да остане в нея, докато тя най-накрая не приеме. Разбира се не подценяваше човека, който щеше да се изправи срещу него, но едва ли щеше да е толкова вълнуващ.

Ииии докато Грей ги водеше, те видяха една блуза, която висеше от една лампа на около 15 метра над земята....
Мага все още не я бе забелязъл, но двамата му придружители, я видяха.

- Ой! – Се провикна Джи щом забеляза дрехата, която беше на доста странно място. Все пак кой нормален човек губеше си дрехите на около 15 метра височина. С надеждата, че той го е чул Вердели посочи с пръст към дрехата и с подхилкване вмъкна.
- Явно, обича да ги простираш на високо. – И зачака двамата му събеседника да я вземат.

Равнодушен и непоклатим поглед се изписа на лицето на Хелман докато вдигаше дясната си ръка нагоре.. След което попита Грей..
-Мога да я сваля ... Полуцяла...- След което започна да събира магическата си енергия в докато чакаше отговора на Грей... Имаше намерение да я обстрелва с ледени късове докато не падне или докато не свали лампата, затова реши че е добре да попита з амнението на собственика...

- Чудно местенце.. - проговори тихо детето, но въпреки това ако човек внимателно се вслушаше в думите й лесно можеше да улови съркастичната нотка, която издаваше тайната неохота и неприязън, която изпита Алис веднъж щом зърна бара. Самата сграда й се стори невзрачна и готова да рухне - несъмнено не намираше място дори из перифериите на града, който бе седалище на една от най-големите и известни гилдии. - Тоалетна къде мога да намеря? - попита бледата, а тънката й крехка ръчичка се протегна към един черен и дълъг плащ, непонесъл щети, който щеше да покрива мръсните дрехи докато не ги сменеше с чисти и свежи такива. Но малкото момиче не желаеше да рискува и мислеше да го наметне едва когато слезеше от колата.

Грей явно разбра за какво говорят двете момчета след като проследи с поглед ръката на Хелман. Нямаше да е лошо да го известяват, когато намираха дрехите му.
Нацупвайки се Грей изгледа леденият елементалист и каза:
- Не, благодаря и сам мога да се справя...
След тези думи той плясна с ръце и каза:
- Айс мейк! Тауър! - една ледена кула се издигна под него и той с лекота си взе дрехата...

Джиото отново започна да си трака по катаната с леко нетърпение заради Грей, но какво ли можеше да направи той. За момент младежа пусна един поглед към Хилман, с който искаше да го попита „Още колко време ще губим?” и продължи да чака.

Михаел се разхождаше заблеяно по някаква уличка и си подсвиркваше някаква мелодийка. Мелодийката бе радостна, или поне би могла да бъде такава ако момчето имаше повече талант. Мислите му бяха някъде далеч, далеч от тук. Тялото му сякаш се движеше на автопилот.