Централният парк

- Ай, ай - каза. Прозвуча като въздишка.
Отиде, взе си чая, върна се и седна по турски до нея.
- Не се притеснявай толкова за дреболии. - каза отпуснато и развачвайки мъничко думите (сякаш е подпийнал) - Хубава си, няма от какво да се срамуваш.

Тънка усмивчица се изписа по лицето на Михаел.
Не каза нищо. Не смяташе че е необходимо. Просто се отпусна. Погледна надолу.
- Всъщност не знам какво ме прихвана. - каза - държах се детински, сякаш е нещо лошо.
Усмихна се. Зяпаше Синди право в деколтето и стоеше с леко отворена уста.

- Ъ? - изхъмка Миха, който бе забравил че държи чай. Продължи да си зяпа най-безсрамно.
- Аа, чаят, чаят! - най-после се беше сетил - Ами... малко изстина.
Беше му останало около половин чаша.
- Ще го стоплиш ли лекичко? - застана над нея с чашата, така че да й е удобно - само гледай да не ме опариш.
И продължаваше да си гледа там.

Сико надигна чашата и отпи. За миг отклони поглед.
- Ммм да, хубави е. - каза, точно когато отново фокусира там. Беше така застанал че само тях можеше да гледа, но за сметка на това ги виждаше добре.
- Хубави е - повтори той, повдигайки чашата чай, за да е по-ясно че говори за нея.

Миха се направи че не забелязва сълзата. Не беше от хората които биха разпитвали за това, или дори биха изпитали любопитство. Да, нещо вътре в него се пречупи на две, когато видя това, но въпреки това я игнорира. За него важна бе не сълзата, а усмивката. Единственото важно нещо сега бе да продължи да бъде точно наглия идиот заради когото тя се усмихва, а сълзите - нека си текат колкото искат.
Ухили се. Крайно време беше да спре с тъпата перверзна шегичка с погледа. Вгледа се в чая вместо това.
- Харесва ли!? - попита престорено обиден (така че все пак да си личи че е престорено) - Ако ми харесваше щях да го изпия още докато е топъл първия път!
Въздъхна дълбоко.
- Добре де, добре... - в гласа му имаше нотка на досада - От мен да мине, ще ти покажа как се прави хубав чай.

- Баака - каза строго - стига си се лигавила и ми покажи какви билки имаш.
Въпреки карането и бля-бля, Миха издебна момент в който не го гледат за да се ухили по един тих, глупав и потаен начин (усмивка която щеше да скрие веднага щом отново погледнат към него).

- Нека погледна. - каза и се приближи - Хмм... липов цвят, лайка, мента, мащерка, земен червей, корен от картоф... - порови се по-дълбоко - а това май е кора от някакво дърво.
Погледна я право в очите.
- Ти сериозно ли?
Миг след това хвана червея и го метна през прозореца, заедно с корена от картоф и кората.
- Така... Сега подай чайника и нещо което да послужи за ръкохватка... някакъв плат, кърпа, или онази ръкохватка там - посочи към една ръкохватка. Едно от златните правила в този смят бе че "във всяка къща има ръкохватка". Ето че то важеше дори за къща на дърво.

Михаел хвана ръката й и нахлузи ръкохватката върху нея. После сложи чайника и затвори пръстите й.
- Стой така.
Отиде, взе една кана с вода и сипа в чайника, но само до половината (и много мъничко отгоре).
- Загрявай водата на бавен огън. - каза и сложи капачето на чайника. - подпри ръката си на нещо, за да не отмалее.

Самият той се насочи към кутията с билки.

Михаел се зае с разделянето на билките по видове.
- Тази, тази и тази вървят с почти всичко - каза и посочи първите три - но с тази внимавай, защото ако сложиш повече от половин чаена лъжичка ще горчи много.
После посочи петата билка
- Тази причинява ужасна диария. Избягвай я. Тази пък е много полезна за сърцето, но има ужасен вкус...
Билките бяха подредени и както се очакваше, от най-често срещаните имаше най-много а от по-рядките, по-малко. Изглежда момичето просто бе събирало каквото й падне.
- Продължавай да стоиш така. - каза, за да е сигурен че тя няма да се движи. Бяха минали няколко минути. Ръката й би трябвало отдавна да е започнала да се уморява. Миха знаеше че неговата собствена би треперила.

- Браво - каза насърчително - Гледай мехурчетата. Чакай да се образуват първите по-голями и тогава спри.
В това време Миха подготви останалите съдове и една цедчица. За къща на дърво, това място бе доста добре оборудвано.

Миха взе няколко стръкчета мащерка, няколко листа от мента и един изсъхнал цвят от някакво странно растение.
- Тези са за вкус, а това за енергия - каза той и сложи всичките в едно съдче (чието име не помня и чеето предназначение е стриването на подобни неща с заоблен и гладък инструмент за стриване, чието име също не помня).
Михаел стри всичките. Подкани я да сипе малко вода в съда, след което разбърка и изсипа в чайника, обирайки всичко от стритите работи. Всяка капчица от тях бе вече част от чая.
После затвори капачето.
- Сега на още по-бавен огън - каза - Така че да не завира. Ако си се уморила, дай аз да подържа.

- И ръкохватката... - каза той.
Пое чайника с едната ръка и взе хватката с другата. После с нея хвана чайника.
- Давай - каза - чаят отдолу ще се стопля и ще се издига нагоре, където ще истива и ще пада надолу. Така се получава равномерно разбъркване и смесване на вкусовете.

- Не се разсейвай - скара се Миха, въпреки че тя не се бе разсеяла.
Когато стана време, той взе цедчицата и отсипа от чая в една чаша, после в още една. С облекчение свали ръкохватката.
- Не му слагай захар. Не се налага.