Централният парк

Михаел почервеня почти толкова колкото момичето. Всичките му готини фрази се изпариха - забрави ги на мига.
- А! Ъъ... - ето че не знаеше какво да каже.
Усмихна се някак насила и притеснено.
- Ти... - не беше сигурен какво иска да я попита, затова не довърши.

През главата на Михаел веднага прелетяха най-различни мисли. Някои включваха събличане, други включваха въжета и превръзки за очи, а трети... те бяха прекалено лични за да бъдат описвани в пост като този.
Той разтърси глава.
- Не, няма нужда. - каза и въздъхна. Пове си дълбоко въздух. Предпочете да запази мислите си (както перверзните, така и нормалните) само за себе си.

Момичето се усмихна.
- Какво ти се прави сега? – попита тя любопитно.

"По-добре да не знаеш" - си помисли на ум.
- Нищо конкретно - излъга на глас.

- Ами... не знам - каза - може.
Истината беше че шансовете да заспи сега бяха много малки. Всякакви сценарии прелитаха през главата му и сякаш всеки следващ бе по-интересен.
Вмомента Михаел бе толкова пълен с енергия че едвам я криеше. Беше сякаш някой се опитва да затоври адски претъпкан куфар - просто няма да стане. Мислите му работеха с такъв бесен темп че ако сега легнеше да спи, вероятно щеше да стои буден в следващите няколко часа.

Михаел се пльосна в леглото. Знаеше че би било кавалерско да я покани тя да спи там, но днес не му се прекаляваше с кавалерството. Вместо това легна на края на леглото за да има място за нея, в случай че й стане неудобно на земята. Опита се да мисли за доматен сок и изтискване на грейпфрути. Това винаги спомагаше за успокояване на възбуда.

Михаел не хъркаше.

Михаел продължи да не хърка.

Михаел започна да хърка лекичко.

Но Михаел спеше достатъчно дълбоко за да не се притеснява от нея. Също така, мухата може би беше шумна, но Миха започна да хърка наистина мощно и я надвика. Звучеше като работата на три дъскорезници наведнъж.

Михаел започна да се събужда. Първото което направи, още преди да отвори очите си, бе да отвори уста за да се прозине. Отвори я. Пое си мощно въздух. Прозявката тъкмо започваше, когато нещо се запъна. Нещо мърдаше в гърлото му! В неговото гърло!!! Веднага отвори очи и започна да кашля, но засмуканата муха не излизаше. Тя бе заклещена в гърлото му и нямаше измъкване от там.

// Наистина ми се е случвало да се събудя точно по този начин. Беше ужасно.

Михаел просто спря. Събра слюнка в устата си и преглътна мощно, прокарвайки мухата към стомаха. Остана почти неподвижен. Ухили се.
Чудеше се дали ще успее да се извърти без да я събуди. Искаше му се да я види.

Ето че Михаел се бе обърнал. Остана така известно време. Просто я наблюваше и й се радваше. Вдигна леко ръка и прокара пръсти през косата й, отмествайки я зад ухото.
- Ама си сладка... - прошепна той. Доближи се бавно до нея и допря устни до в нейните за секунда. Беше от онези сладурски целувки които са прекалено кратки за да им се наслади човек както трябва.
След това Младежа просто се излегна обратно на възглавницата и затвори очи.