Централният парк

Всъщност Михаел не усети нищо подобно, понеже вече спеше.

Именно! Само той знаеше това - само той и никой друг. Момичето, админката, или дори Исус, не можеха дори да подозират дали Михаел сънува, или не. Само той знаеше. Само той.

Чудно колко ли дълго щеше да продължи...
Малко по-надолу, нещо много упорито я боцкаше.
Михаел още спеше, но това ни най-малко не повлия на сутрешната му ерекция.
Цяло чудо бе че не бе свършил в съня си.

И все пак, въпреки всичко, белязания млад мъж успяваше да изглежда някак... крехък (да, точно това беше думата) докато спеше. Не беше точно сладка картинка. Приличаше по-скоро на спящо диво животно. Докато спи е беззащитно и ранимо, но събуди ли се... кой знае.

Дори в съня си, Михаел усети нещо приято. Тази влага, тази толина и нежност. Това можеше да е само целувка.
Не мислеше. Не можеше да мисли, защото спеше. Просто действаше по инстинктите си - следваше ги дори несъзнателно.

// Huging Mode - ON!

Михаел се извъртя в правилната посока и само за миг успя да се вкопчи едновремено с ръка и крак в момичето. Въпреки че на пръв поглед я беше хванал нежно и внимателно, в действителност Миха бе доста силно момче и нямаше никакво намерение (съзнателно, или не) да я пуска. Също така тежеше доста. По-голямата част от тялото му се бе накачурила върху момичето, а това значеше постоянен натиск от поне 70 килограма. Накрая, но определено не на последно място - Михаел беше все така възбуден, както от сънищата си по-рано, така и просто защото съня му беше към приключването си и това беше напълно нормално.

Промяна нямаше.

Е... Това не беше съвсем вярно. Промяна имаше, и тя беше че на Михаел започна да му тече една лига от устата. Беше съвсем малка и нямаше почти никакъв шанс да падне, но въпреки това си беше, аааргхх, лига!

Но Михаел не се будеше. Вкопчи се дори по-здраво в нея. Посе се завъртя още веднъж, минавайки през нея и заставайки от другата страна. Ето че сега положението беше обратното - той беше отдолу, а тя върху него. Той още спеше и още се беше вкопил все така здраво.

Ето че Михаел започваше да се събужда. Осъзна че на лицето му има нещо и отвори очи. Зениците му се смалиха 4 пъти докато фокусира в лицето на момичето. Все още беше объркан. Най-объкан бе от това че в спомените от съня му (който сякаш се бе случил току що) отгоре му имаше чернокоса жена - с една-две години по-голяма от Синди, но за сметка на това далеч не чак толкова надарена в гърдите. Лицата също бяха много различни. Затвори очи, нараво ги стисна. Спомена всеки момент щеше да изникне. Всеки момент щеше да се сети кое е това русо момиче отгоре му.
2-3 секунди по-късно, когато отваряше очи, той вече си спомняше. Беше му малко тъжно че другата е изчезнала, но какво да се прави - такъв е живота.
Усмихна се на Синди.
(Все още си я държеше здравичко, тъй като още не бе осъзнал че го прави.)

Михаел се замисли.
- Защо си върху мен? - попита. Наистина не разбираше.

- А? – възкликна момичето в първия момент. – Амии не помня как, но като се събудих бях в леглото до теб. Преместих се за да те погледам докато сипиш и...
Тук тя млъкна за момент. Лицето й беше наистина червено.
- След това ти просто ме сграбчи и нямаше как да се освободя...
Момичето не беше сигурно дали той ще й повярва, но това беше самата истина.

Михаел се ухили шороко.
- Лъжеш - каза самодоволно - лесно би се освободила, ако поискаш.
И наистина. Необходимо бе само да опърли леко веждите му и той щеше да я пусне. Той разхлаби захвата си. Ръцете му още бяха около нея, но без никаква сила и тежест.

Михаел се отпусна. Целувката от нежна бързо прерастна в страстна. Момчето може и да нямаше много опит (все пак е живял в манастирска килия) но все пак се справяше прилично добре, просто защото се оставяше инстинктите и усещанията да го водят.
Скоро след това спря. Изчака и тя да се отдръпне, за да може да говори.
- Сигруна ли си? - я попита тихо - После може да съжаляваш. Да спрем дотук?
Той знаеше че тя няма да разбере, но все пак се чувстваше длъжен да я предупреди и да предложи тази алтернатива.

Михаел не беше сигурен как да го обясни. Беше едно от онези усещания, за които още не бе открил думите.
Чудеше се как точно да й обясни че за него тя не е кой знае какво и надали ще запомни дори името й. Чудеше се как да й обясни че спокойно би стигнал до края и след това, след което би станал, излязал и най-вероятно никога нямаше да я види отново. Тя беше красива и сладка, а всичките й глупости просто караха човек да иска да се погрижи за нея, да й помогне, но не това можеше да впечатли момче като Михаел.
Та тя му беше благодарна именно за това че се държи приятелски. Усещаше се като предател, а това беше достатъчно силно за да надмине по важност дори невероятната му възбуда вмомента.
Затвори очите си и въздъхна. Хвана момичето и го отмести до себе си.
- Довери ми се - каза - Сигурно ще съжаляваш... Пък и не си длъжна да правиш нищо.
Не му се вярваше тя да е от хората които просто искаха да се позабавляват. По думите й личеше самота и тъга. Та той бе първият й приятел от кой знае кога! Искаше просто да се държи приятелски и да остави нещата така. Нямаше да си прости ако я беше оставил така.

- Не и преди да закуся. - каза.
Миг по-късно вече беше на крака.
- Ставай - изюрка - отиваме за закуска!